Що е многоплодна бременност? Най-честият тип на близначна двойка е двузиготната или двуяйчните близнаци. Те са резултат от едновременното оплождане на два вторични овоцита от два различни сперматозоида. Тъй като двете зиготи имат различен генетичен състав отделните плодове не си приличат. Те могат да бъдат братя или сестри от еднакъв или различен пол. Двете зиготи се имплантират на различни места в матката и всяка зигота се развива със собствен хорион, амнион и плацента. Понякога прилежанието на имплатациите е толкова близо, че може да се наблюдава слабо сливане на двете плаценти, при което всеки индивид притежава еритроцитна мозайка от два типа еритроцити, поради преминаването им от едната в другата плацента.
Монозиготните близнаци или еднояйчните близнаци се срещат два пъти по-рядко от двуяйчните и се развиват от оплодената яйцеклетка поради разделяне на ембрионалната заложба в различен период от развитието. Те са с еднакъв пол със сходни генетични белези и физически прилики. Ако разделянето стане в ранния период на сегментацията, тогава близначните двойки се раждат със самостоятелни хорион, амнион и плацента. Въпреки че по развитието на околоплодните обвивки и плацентата еднояйчните близнаци от този начин на разделяне си приличат с двуяйчните близнаци, те, за разлика от последните, показват пълно сходство в кръвните групи, пола и физическите белези. В повечето случаи разделянето става във вътрешната клетъчна маса на бластоциста, при което двата близнака имат общ хорион и плацента, но различен амнион. В трети случаи, когато разделянето стане при развитието на двуслойния зародишев диск, еднояйчните близнаци притежавт общи околоплодни обвивки и плацента.
Ако кръвоснабдяването в единия от еднояйчните близнаци е развито по-добре, може да се очаква неговото по-бързо израстване на дължина и тегло.
[quote font=“verdana“ font_size=“14″ bgcolor=“#“ color=“#333″ bcolor=“#dd3333″ arrow=“yes“] Още за: Многоплодната бременност [/quote]
Независимо, че еднояйчните близнаци произхождат от една зигота, при тях е възможно възникването на повече аномалии, обусловени от смущения в кръвоснабдяването, соматични мутации и хромозомни аберации. Възможна е и частична инактивация на Х хромозомата при женските близнаци, поради факта че единият близнак проявява експресия на майчината Х хромозома, а другият близнак – на бащината Х хромозома.
При непълно или късно разделяне на ембрионалния диск е възможно появата на еднояйчни близнаци, свързани с различни части на тялото. Свързванията могат да бъдат в гръдната област (торакопагус), главовата област (краниопагус) или опашната област (пигопагус). В редки случаи двата плода от монозиготен тип са свързани с общ кожен мост или общ черен дроб, както описаните в миналото сиамски близнаци. Животът на свързаните с един общ вътрешен орган еднояйчни близнаци е силно затруднен и почти невъзможен.
Тройка близнаци могат да се образуват от една зигота, две зиготи (два еднояйчни близнака и друг плод) или от три зиготи с еднакъв или различен пол.
