Овариална хиперстимулация

Овариалната хиперстимулация, се използва при ин витро оплождането, за да стимулира яйчниците да създадат няколко яйцеклетки, а не обичайната една яйцеклетка, както това се случва по време на нормален месечен цикъл.

Повече яйцеклетки дават по – голяма възможност за създаване на няколко ембриона, които да бъдат трансферирани в матката и значително се увеличава вероятността от зачеване.

Медикаменти: Лекарствените средства, които се използват за увеличаване на производството на  яйцеклетки съдържат антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон, фоликулостимулиращ хормон яйцеклетки съдържат антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон, фоликулостимулиращ хормон,  комбинация от фоликулостимулиращ и лутенизиращ хормон. Всяко едно от тях се инжектира подкожно, а някои са интрамускулни инжекции. Рисковете, свързани с прилагането на инжекционни медикаменти за фертилитет могат да включват алергични реакции, отказ на яйчниците да реагират и прекъсване на цикъла на терапията, а също така и овариална хиперстимулация. Има случаи, когато по време на стимулация се налага спиране на опита за ин витро и отлагането му за известно време. Това става, когато яйчниците произвеждат недостатъчно или прекалено много яйцеклетки в отговор на хормоналната стимулация.

Ако нивото на естрогена се вдигне изключително много и се предпише човешки хорион гонадотропин, за да се задейства окончателното съзряване на яйцеклетките, могат да настъпят следните по-сериозни усложнения:

– силна задръжка на течности в коремната област дори и в гръдния кош.

– тромбози на вени или артерии (образуване на кръвни съсиреци), които могат да причинат инсулт, инфаркт или емболия.

– ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или усучат (тогава се налага спешна хирургична намеса).

OHSS (овариален хиперстимулационен синдром) е комплекс от патологични симптоми възникващи на фона на контролираната овариална хиперстимулация. Отличителен белег на синдромът на яйчниковата хиперстимулация (СОХС) е повишаването на капилярния пермеабилитет (пропускливост на капилярите), в резултат на което излиза течност от интраваскуларното пространство (кръвоносните съдове) към интравазалното пространство. Честотата е до 10%. Различават се лека, средна, тежка форма. Леките прояви на синдрома на яйчниковата хиперстимулация са относително често срещани и включват: отминаващ за кратко дискомфорт ниско в коремната област; леко гадене; повръщане; диария; леко подуване на корема.

Състоянието е сериозно, когато болката е съпроводена с едно или повече от следните проявления: бързо покачване на теглото; напрегнат асцит; затруднено дишане; задълбочаваща се олигурия; отклонения в лабораторните показатели; хипотензия. Хипотензията е резултат от загубата на богата на протеини течност от съдовете и съответно намаляване на съдовия обем.

Олигурия или анурия заради намалената бъбречна перфузия в резултат намаления съдов обем или асцит. Белодробни рискове заради повдигнатата диафрагма или хидроторакс. Рискът от тромбемболия се повишава в резултат на хемоконцентрацията, намаления периферен кръвоток и затруднената физическа активност. Тежката форма и животозастрашаващите усложнения на СОХС включват бъбречна недостатъчност, респираторен синдром при възрастни, кръвоизлив от яйчникова руптура и тромбемболия. Такива тежки усложнения, е важно да се избегнат като внимателно се следи реакцията на жената към хормоналните средства за стимулация.

Мерките които трябва да се вземат за да се избегнат тези тежки състояния, включват чести изследвания на кръвта за нивата на естрадиол (естроген) и евентуално прогестерон, нивата на фоликулостимулиращия и лутенизиращия хормон. Тези кръвни тестове се правят обикновено около 12 дни, докато се провежда овариалната хиперстимулация . Друга част от мерките, които се вземет при овариалната хиперстимулация включва употребата на интравагинален ултразвук, за да се проследи фоликуларния растеж.

Следните фактори увеличават независимо един от друг рискът от синдром на яйчниковата хиперстимулация: млада възраст на жената; ниско тегло; синдром на поликистозните яйчници; висока доза на външно въведени гонадотропини; високи абсолютни или бързо покачващи се нива на естрадиол в серум; предишни случаи на синдром на яйчникова хиперстимулация.

Тагове
Back to top button
Close