Механизъм на болката: При нормалното раждане болките се дължат на дразнене на рецепторите за болка от гениталиите. Това се дължи на разширението на маточната шийка, кръвонапълването в малкия таз дразненето на перитонеума, както и на психическа болка. В ранния стадий раждащата жена усеща теглене и болка ниско в гърба, като с прогресирането на раждането болезнените усещания се засилват и променят локализацията си.
Те започват да се усещат в долната част на корема, към хълбоците и дори към бедрата. Силните болки по време на раждането водят до повишаване на адреналина и на други хормони, които водят до нарушаване на ритмичността на маточните контракции, до спазъм на мускулатурата на тазовото дъно, както и до напрегнатост и страх на раждащата жена, което води до забавяне хода на раждането.
Приложение: Епидуралната анестезия се използва за обезболяване на всички тези периоди от раждането, като родилката е със запазено съзнание и участва активно в раждането. Болкоуспокояващият медикамент (лидокаин, бупивакаин) се поставя чрез инжектиране през катетър в епидуралното пространство на гръбначния мозък в областта на поясните прешлени. По този начин се блокират сетивните нерви, по които тече болковият сигнал от маточните контракции. Родилката усеща маточните контракции, но те са безболезнени.Пълното изчезване на болката започва след около 15-20 минути след поставяне на анестетика и обезболяването е пълно докато се изчерпа ефектът му. Допълнителна доза се поставя когато контракциите на раждащата станат пак болезнени.
При епидуралната анестезия липсва опасност от парализа на родилката и от подтискане на дишането и сърдечната дейност на плода.
При жени с белодробни усложнения, сърдечно съдови заболявания, хипертония, прееклампсия, тиреотоксикоза и бъбречни заболявания раждането с епидурална анестезия е желателно.
