Вътреутробни инфекции. Инфектирането може да настъпи в различни срокове на бременността – антенатално, непосредствено преди раждането или по време на родовия акт.
Предразполагащи фактори са преждевременна руптура на околоплодния мехур ( повече от 24 часа преди раждането) майчина инфекция с фебрилитет, протрахирано раждане, активна инфекция на родовите пътища. От страна на плода рискови фактори са недоносеността или ниското тегло при раждането, многоплодната бременност, при което по-често се засяга първият близнак, мъжкият пол и др. Етиологията на майчино-феталните инфекции е разнообразна – паразити, вируси, бактерии и др.
Пътищата на проникване на инфекцията в плода са:
– хематогенен трансплацентарен – характерен е предимно за вирусните инфекции или за токсоплазмоза, сифилис и туберкулоза.
– асцендентен – при проникване на вагиналната и цервикална микрофлора в амниотичната течност с последващо инфектиране на плода чрез директен контакт, поглъщане или аспириране.
– десцендентен – при преминаване на плода през инфектираните тъкани на родовия канал.
В зависимоста от вирулентността на причинителя, масивността на инвазията и състоянието на защитните механизми на плода, инфекцията може да се ограници около входната врата или да попадне в кръвния ток с последващо дисеминиране.
Клиничната картина на майчино-феталните инфекции се определя не толкова от вида на причинителя, колкото от времето, когато настъпва инфектирането. В зависимост от срока на бременността един и същи микроорганизъм може да причини аборт, смърт на плода, малформация, признаци на обща фетална инфекция или тя да се развие в първите седмици след раждането.
Акронимът ТОRCH е въведен за обозначаване на най-честите вродени инфекции в тесния смисъл на думата – Т- токсоплазмоза, О- други, R- рубеола, С- цитомегалия, Н- херпес и хепатит. Към тях се прибавят и сифилис, листериоза, варицела.
Независимо от своята етиология, вродените инфекции имат доста общи симптоми, които насочват към тази патология, когато са налице след раждането – недоносеност, забавена кардио-пулмонална адаптация, дихателна недостатъчност, ритъмни нарушения на дишането, отказ от храна, ненаддаване на тегло, конюнктивит, хипербилируминемия и др.
Освен насочващите общи симптоми всяка от майчино-феталните инфекции има своите клинични особености, по които може да бъде диагностицирана с голяма вероятност още в началото.
Токсоплазмоза – най-характерно е засягането на ЦНС на плода – развива се токсоплазмен менингоенцефалит с последващи хидроцефалия или микоцефалия, микроофталмия, калцификати в мозъчното вещество, гърчове и изоставане в психомотоното развитие. При по-късно инфектиране на плода картината е на генерализирана септична инфекция със засягане на черния дроб, мозъка, бъбреците и белите дробове.
Рубеола – в зависимост от срока на бременността, когато настъпва заразяването може да настъпи аборт, мъртвораждане, вродени аномалии, фетални инфекции. Интраутеринната хипотрофия, сърдечните малформации, загуба на слуха, катаракта, глаукома се наблядават при инфектиране на плода преди 16 г.с. При по-късно заразяване детето може да се роди с белези на фетална инфекция, да бъде клинично здраво, но с късни прояви на инфекцията или да не заболее изобщо.
Цитомегалия – заболяването може да протече като системна инфекция с картина на менингоенцефалит, хепатит, интерстициален нефрит, пневмония, хемолитична анемия, тромбоцитопения, недоносеност.
Сифилис – клиничната картина на ранния вроден сифилис включва освен общите белези на вродените инфекции ( хепатоспленомегалия, жълтеница, анемия) още и характерни кожно-лигавични лезии. Късният вроден сифилис включва хидроцефалия, умствено изоставане, ретинит, костни поражения.
