Кой може да дари яйцеклетки? В България условията за донорство са уточнени в „Закон за здравето“ в сила от 01.01.2005 г.; „НАРЕДБА № 28“ от юни 2007г., обнародвана в Държавен вестник в бр.55 от 6 юли 2007г. за дейности по асистирана репродукция и Медицински стандарт „Асистирана репродукция“, издадени от Министерството на Здравеопазването.
Дарител на яйцеклетки на жена с репродуктивни проблеми може да бъде анонимен дарител или родствен роднина (сестра, братовчедка).
Дарителите се проверяват в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) за предходни дарения и резултатите от тях. Дарител на яйцеклетка, който няма роднинска връзка може да бъде всяка жена между 18 и 34 години, а родственият дарител на генетичен материал трябва да бъде на възраст между 18 и 38 години.
Дарението трябва да се извършва съвсем доброволно и без никакъв натиск от страна на роднините. Дарителката е необходимо да отговаря на няколко регламентирани от закона изисквания: да има едно живородено дете и е физически здрава, като няма индикации за придобити и наследствени заболявания или състояния, които крият риск за реципиента на дарената яйцеклетка; да липсва информация за наследствени заболявания; данни за тазово-възпалителна болест; трансмисивни заболявания; негативни тестове (липса на инфекция) за HIV, HBV, HCV и сифилис; липса на заболявания и състояния, които крият съществен риск за здравето и живота на дарителя или за увреждане на неговата бъдеща репродуктивна способност.
Донорството е морален акт към жените с репродуктивни проблеми и не се възнаграждава. В „Закона за здравето“ ясно е упоменато, че се забранява предлагането на материална облага на донор на яйцеклетки или сперматозоиди, както и приемането на материална облага от донора. Дарителите би могло да се обезщетят за транспорт и престой в болничното заведение, за създаден дискомфорт или изпитана болка, както за отсъствие от работа или пропуснати ползи. Размерът на тези обезщетения се формира индивидуално, като той може да бъде до 2000 лева. На всеки дарител се обръща индивидуално внимание в специализираните заведения за лечение на репродуктивни проблеми, като той се подлага на пълни прегледи както за физическото, така и за психическото си състояние.
Информацията за дарителите е служебна тайна и не се представя на трети лица. Само на реципиента, като тя е изключително синтезирана и той може да види за своя дарител данни като: възраст, ръст, тегло, цвят на очите; образование, професия и интереси; колко деца има самата дарителка и други. Данните, които се предоставят се определят от политиката за болничното заведение. Информацията за самоличността на донора е служебна тайна, съхранява се в служебния регистър на лечебните заведения за период 30 години и не може да бъде разгласявана пред реципиента или трети лица освен в случаите, посочени в закон. Информацията за донора и реципиентите може да бъде споделяна помежду им само при родствено дарителство, но не и на трети лица, включително техни близки и роднини.
От своя страна дарителите също не получават никаква информация за своите реципиенти. Информацията за реципиентите, ползвали яйцеклетки от анонимен дарител, е служебна тайна, съхранява се в служебния регистър на лечебните заведения за период 30 години и не може да бъде предоставяна на донора или трети лица освен в случаите, посочени в закона.
Донорът подписва пред нотариус информирано съгласие, което може да оттегли до момента на изваждане на яйцеклетките. След тяхното окончателно дарение, донорът няма никакви права над своите яйцеклетки, ембрионите и вероятните деца, произлизащи от тях. Дарителката не знае нито на кого ги е дарила, нито дали те са оплодени успешно. Може само да се надява, че е помогнала на друга жена да се опита да създаде живот в утробата си.
