Токсоплазмоза

Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Токсоплазмозата е широко разпространена сред хората. Повечето я прекарват през своя живот.

Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той прилича на полумесец или на резенче от праскова. Единият му край обикновено е заоблен, а другият – заострен.

Те са подвижни – като се въртят около надлъжната си ос и проникват в клетките. T. gondii има три форми. Първата е вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова. Като проникне в клетките на гостоприемника се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават и паразита навлиза в други клетки. Втората е цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи. И третата е ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се размножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката.

Начини на заразяване.
Най – често човек се заразява след пряк контакт с котки, приемане на зеленчуци заразени с ооцисти или приемане на месо от заразени животни или недобре термично обработено месо. Така в организма на приемника влизат цисти или ооцисти. В чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи. Токсоплазма гондии е извънклетъчен или вътреклетъчен паразит в лимфните клетки и клетките на различни органи мозък, черен дроб, бели дробове и други органи.Токсоплазмата има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките. Междинни гостоприемници са човек и много животни. При хора с здрава имунна система псевдоцистите се превръщат в истински цисти, които могат да живеят дълго време, но без да предизвикат заболяване у човека. При благоприятни условия обаче такова може да се активира. Въпреки че тази инфекция протича слабо и без симптоми при хора със здрава имунна система, тя е опасна за бременните жени, тъй като понякога паразитът, причиняващ токсоплазмозата, може да инфектира плацентата и бебето. Има и много малък риск бебето да се зарази с токсоплазмоза, ако майката се зарази до три месеца преди да зачене. Някои лекари съветват жените, заразили се с токсоплазмоза, да изчакат шест месеца след като се излекуват и тогава да се опитват да забременяват.

Токсоплазмозата има две форми. Придобитата форма се изразява в зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма. Проявява се различно съобразно локализацията на паразитите в един или във всички органи, техният брой и вирулентност. В едни случаи токсоплазмозата протича под формата на пневмония, заболяване на главния и гръбначния мозък, черния дроб, сърцето, бъбреците, ендокринните жлези и окото, а в други случаи, когато разпространението на паразитите е генерализирано – като сепсис със смъртен изход. Проявите на вродената форма зависят от стадия в който настъпва увреждане на плода. Съобразно това се наблюдават аборти, преждевременни раждания, раждания на недоносени деца или на доносени деца със задръжка в развитието или липса на някои органи и части на тялото (липса на глава, на главен мозък, на крайник, на очи). Наблюдават се още иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др. Статистиката показва, че около 30 % от жените в репродуктивна възраст имат антитела срещу T. gondii. Тези жени не могат да предават заболяването на плода при бременност дори и да са погълнали ооцисти през време на бременността, тъй като са вече устойчиви към токсоплазмозата. За останалите 70 % съществува риск да се заразят по време на бременността и ако това стане, вероятността да се предаде заболяването на плода е около 20-50 %.

Диагнозата се поставя трудно, защото човек може да няма специфичните за болестта оплаквания. За да се постави диагноза, се изисква цял комплекс симптоми, а също и резултати от специални анализи за наличие на токсоплазмоза. Правят се изследвания за доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес. Може да се докаже причинителя в ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит. Прави се също и хистологично изследване на лимфни възли, КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза. Пренаталната диагностика обхваща ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв.Лечението на токсоплазмозата е трудно и продължително, като се прилагат главно антибиотици от групата на еритромицина и някои сродни макролиди. Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес.

Профилактиката е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да се консумира добре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.

Тагове
Back to top button
Close