Токсоплазмоза

Токсоплазмоза

Токсоплазмозата е протозойно заболяване, което най-често протича безсимптомно. Токсоплазмозата е широко разпространена сред хората. Повечето я прекарват през своя живот.

Причинява се от Toxoplasma gondii – вътреклетъчен протозой. Той прилича на полумесец или на резенче от праскова. Единият му край обикновено е заоблен, а другият – заострен.

Те са подвижни – като се въртят около надлъжната си ос и проникват в клетките. T. gondii има три форми. Първата е вегетативна форма (трофозоит). Има форма на резенче от праскова. Като проникне в клетките на гостоприемника се закръглят и се размножават безполово, чрез надлъжно делене. Образуват се псевдоцисти, клетките на гостоприемника се разрушават и паразита навлиза в други клетки. Втората е цистна форма. Образуват се антитела, които потискат размножаването на паразита и част от токсоплазмите се превръщат в истински цисти в клетките на различни органи. И третата е ооцистна форма. В епителните клетки на чревния тракт на котката T. gondii се размножава по полов път, при което се образуват ооцисти. Те попадат във външната среда с фекалиите на котката.

Начини на заразяване.
Най – често човек се заразява след пряк контакт с котки, приемане на зеленчуци заразени с ооцисти или приемане на месо от заразени животни или недобре термично обработено месо. Така в организма на приемника влизат цисти или ооцисти. В чревния тракт се освобождават токсоплазми, които се размножават и чрез кръвта се разнасят до клетките на различни органи. Токсоплазма гондии е извънклетъчен или вътреклетъчен паразит в лимфните клетки и клетките на различни органи мозък, черен дроб, бели дробове и други органи.Токсоплазмата има краен и междинен гостоприемник. Крайни гостоприемници са котките. Междинни гостоприемници са човек и много животни. При хора с здрава имунна система псевдоцистите се превръщат в истински цисти, които могат да живеят дълго време, но без да предизвикат заболяване у човека. При благоприятни условия обаче такова може да се активира. Въпреки че тази инфекция протича слабо и без симптоми при хора със здрава имунна система, тя е опасна за бременните жени, тъй като понякога паразитът, причиняващ токсоплазмозата, може да инфектира плацентата и бебето. Има и много малък риск бебето да се зарази с токсоплазмоза, ако майката се зарази до три месеца преди да зачене. Някои лекари съветват жените, заразили се с токсоплазмоза, да изчакат шест месеца след като се излекуват и тогава да се опитват да забременяват.

Токсоплазмозата има две форми. Придобитата форма се изразява в зависимост от патогенността на щама и имунното състояние на организма. Проявява се различно съобразно локализацията на паразитите в един или във всички органи, техният брой и вирулентност. В едни случаи токсоплазмозата протича под формата на пневмония, заболяване на главния и гръбначния мозък, черния дроб, сърцето, бъбреците, ендокринните жлези и окото, а в други случаи, когато разпространението на паразитите е генерализирано – като сепсис със смъртен изход. Проявите на вродената форма зависят от стадия в който настъпва увреждане на плода. Съобразно това се наблюдават аборти, преждевременни раждания, раждания на недоносени деца или на доносени деца със задръжка в развитието или липса на някои органи и части на тялото (липса на глава, на главен мозък, на крайник, на очи). Наблюдават се още иктер, отоци, хепатоспленомегалия. Понякога се развива миокардит, пневмония, нефрит и др. При по-тежки увреждания се наблюдават хидроцефалия или микроцефалия, микроофталмия, хориоретинит, атрофия на зрителния нерв, страбизъм, вътремозъчни калцификати. Децата изостават в умственото си развитие, появяват се моторни смущения, гърчове и др. Статистиката показва, че около 30 % от жените в репродуктивна възраст имат антитела срещу T. gondii. Тези жени не могат да предават заболяването на плода при бременност дори и да са погълнали ооцисти през време на бременността, тъй като са вече устойчиви към токсоплазмозата. За останалите 70 % съществува риск да се заразят по време на бременността и ако това стане, вероятността да се предаде заболяването на плода е около 20-50 %.

Диагнозата се поставя трудно, защото човек може да няма специфичните за болестта оплаквания. За да се постави диагноза, се изисква цял комплекс симптоми, а също и резултати от специални анализи за наличие на токсоплазмоза. Правят се изследвания за доказване на специфични антитела в серума. Използват се имунологични методи – имуноензимна реакция (ELISA), реакия пасивна хемаглутинация (РПХА), реакция на Сейбин-Фелдман (РСФ), реакция свързване на комплемента (РСК) и др. За да се установи стадия на инфекциозния процес се провежда двукратно изследване през интервал от 2-3 седмици. Наличието на високи титри IgM говори за остър процес. Може да се докаже причинителя в ликвор – при вродена токсоплазмоза и токсоплазмозен енцефалит. Прави се също и хистологично изследване на лимфни възли, КАТ, ЯМР при мозъчна токсоплазмоза. Пренаталната диагностика обхваща ехографски контрол на плода, доказване на токсоплазмена ДНК в околоплодните води и феталната кръв.Лечението на токсоплазмозата е трудно и продължително, като се прилагат главно антибиотици от групата на еритромицина и някои сродни макролиди. Всички щамове на T. gondii са имуногенни и предизвикват образуване на антитела в организма, но не всички са патогенне – не всяко проникване на паразита води до болестен процес.

Профилактиката е особено важна за серонегативните бременни и имуносупресирани лица. Трябва да се консумира добре термично обработено месо и месни продукти, обилно да се измиват с вода плодовете и зеленчуците преди консумация, избягване на контакт с котки, спазване на лична хигиена. Котките се заразяват главно при консумиране на месо, съдържащо цисти, затова домашните котки не трябва да се хранят със сурово месо.

Още новини