Тестостерона се секретира от зрели клетки на Лейдиг и се контролира от лутеинизиращият хормон.
По-голямата част от серумния тестостерон е свързан с полов хормон свързващ глобулин, но също съществува и свързан с албумин и в свободно състояние.
При жените тестостерона се произвежда в яйчниците, надбъбречните жлези и периферните мастни тъкани и има серумна концентрация приблизително 10-пъти по-малко отколкото при мъжете.
Както и при мъжете той е свързан, но има и малко количество свободен тестостерон. Повишеното ниво на тестостерон може да бъде индикатор за полицистичен овариален синдром, овариални и надбъбречни тумори, конгенитална надбъбречна хиперплазия или нарушения на хипоталамус-хипофизно-овариалната права.
Както и при мъжете той е свързан, но има и малко количество свободен тестостерон. Повишеното ниво на тестостерон може да бъде индикатор за полицистичен овариален синдром, овариални и надбъбречни тумори, конгенитална надбъбречна хиперплазия или нарушения на хипоталамус-хипофизно-овариалната права.
При мъжете най-важният хормон в мъжкия организъм е тестостеронът. Произвежда се в количество около 7 мг в денонощие предимно в мъжките тестиси от андростендион. При жените нивата са многократно по ниски (около 0.3 мг). Тестостероновата секреция се контролира от мозъка. Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки, намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон свързващ глобулин (СХСГ). Тази част от тестостерона (почти 90 %), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 % свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект. Той се свързва със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото.
С напредване на възрастта свободният, както и общият тестостерон в кръвта намалява. Същевременно транспортиращият го СХСГ остава в същите концентрации.
С напредване на възрастта свободният, както и общият тестостерон в кръвта намалява. Същевременно транспортиращият го СХСГ остава в същите концентрации.
Функции на тестостерона:
– отговорен е за развитието на вторичните полови белези – окосмяване, пенис, простата, адамова ябълка.
– координира изграждането на мускулите и разграждането на мастната тъкан.
– стимулира либидото и потентността.
– стимулира мъжката активност, понякога до агресия.
– отговорен е за развитието на вторичните полови белези – окосмяване, пенис, простата, адамова ябълка.
– координира изграждането на мускулите и разграждането на мастната тъкан.
– стимулира либидото и потентността.
– стимулира мъжката активност, понякога до агресия.
Андрогени се наричат всички типове мъжки полови хормони. И в действителност това е една от най-важните функции на този вид хормони и в частност на тестостерона е чисто мъжкото излъване на индивида. Концентрацията и действието му са основните фактори един ембрион да се развие като мъжки или женски. Половите различия се оформят още в утробата и по-точно веднага след зачатието. В мъжките ембриони са установени по – високи тестостеронови нива в третото тримесечие на бременността и след това отново чак по време на пубертета. Обаче тестостеронът не е единственият хормон, който определя мъжкия характер. Изключително важно е съотношението между тестостерона и женския хормон естрадиол, който също се произвежда в мъжкия организъм. Ако равновесието се наруши силно в полза на тестостерона, мъжът има оплаквания. И диагнозата е – дефицит на женски полови хормони.
Клинично значение:
Анормално ниско ниво на тестостерон, може да бъде индикатор за хипогонадизъм, хипотироидизъм, хиперпролактинемия, бъбречни нарушения, цироза или синдром на Клайнфелтер. Високите нива на тестостерон могат да бъдат причинени от тумори на надбъбречните жлези и тестисите, конгенитална надбъбречна хиперплазия или нарушения на хипоталамус-хипофизно-тестикуларната права.
Анормално ниско ниво на тестостерон, може да бъде индикатор за хипогонадизъм, хипотироидизъм, хиперпролактинемия, бъбречни нарушения, цироза или синдром на Клайнфелтер. Високите нива на тестостерон могат да бъдат причинени от тумори на надбъбречните жлези и тестисите, конгенитална надбъбречна хиперплазия или нарушения на хипоталамус-хипофизно-тестикуларната права.
