Това е Х-рецесивна форма на наследствено умствено изоставане. Среща се с голяма честота, втора след синдрома на Даун.
Клинически в периода на новороденото се характеризира с:
– лицев дисморфизъм, по-голяма обиколка на главата, нормално тегло и ръст
– макроорхидизъм
– средна степен умствено изоставане
– забавен говор
– неразбираема реч
– съставяне на непълни изречения
– трудно задържане на вниманието.
При поколенията на болни индивиди се отчита по-ранно начало и по-тежко изявена клиника – феномен известен като антиципация.
Цитогенетичният анализ открива характерна чупливост в дългото рамо на Х-хромозомата. За изявата на тези чупливи места се изискват специални условия на култивиране на клетките.
В локуса на чупливостта е индентифициран и клониран ген, наречен FMR1, мутацията на който се счита отговорна за изявата на заболяването. Това е една амплификация на тринуклеотида, локализиран в 5` края на нетранслиращия се район на FMR1. Тя води до хиперметилация, до нарушаване транскрибирането на FMR1 гена и от там до невъзможност да се синтезира протеинен продукт. Липсата на експресия на FMR1 – протеин в клетките обяснява умствената изостаналост на тези пациенти.
От изключително значение при това заболяване е определянето на генетичния риск, който се намира в зависимост от експанзията на триплетните повтори.
Най-точна, било то постнатална или пренатална диагностика на синдрома на чупливата Х-хромозома, може да се осъществи с помощта на молекулно-генетична диагностика.
