Чернодробната система води началото си от гроздовидно пъпкуване на ендотелни клетки и образуване на дивертикул в дуоденалната част на първичното черво.
Основния момент в развитието на черният дроб, жлъчният мехур и екстрахепаталните жлъчни пътища е около 20-ия гестационен ден, когато дивертикулът се дели на две части: първа (краниална), от която ще се развие черния дроб и втората (каудална), от която се развиват екстрахепаталните жлъчни пътища и жлъчния мехур.
В 6-та гестационна седмица между хепатобластите се формират интрахепаталните жлъчни канали. Дни след това терминалните разклонения на порталната вена започват да образуват порталното кръвообращение, а към 9-та гестационна седмица завършва образуването на чернодробната дуктална структура, която чрез постепенно уголемяване, разрастване и анастомозиране се насочва към хилуса на черния дроб.
Екстрахепаталните жлъчни структури, чийто лумен първоначално е изпълнен с ендодермални клетки се раканализират към 7-ма гестационна седмица. Формираните разделно интра и екстрахепатални жлъчни пътища се съединяват през третия гестационен месец, след което започва и отделянето на жлъчка.
Хистология. Основният клетъчен елемент на черния дроб е хепатоцитът. Той има два полюса – синусоидален и билиарен. През първия става резорбцията на метаболитите от кръвта, а през втория – секрецията на жлъчката. Хепатоцитите се разполагат в колонки по два реда клетки, които заграждат жлъчните капиляри и са разположени радиално между v. centralis от една страна и артерията и жлъчния канал от другата страна, при което се оформят хетсагонални лобчета с перопортални пространства между тях.
Черният дроб се кръвоснабдява от v. portae, чрез която се внася кръв богата на хранителни вещества и а. hepatica, чиято кръв е богата на кислород.
При раждането черният дроб представлява около 5% от теглото на новороденото и, макар че нараства значително с възрастта, около пубертета е 2.5-3% от теглото на детето. Черният дроб има лобарна структура и по медио-клавикуларната линия неговият размер при раждането е между 5-6 см, като ръбът му нормално може да се опипа на около 2-3 см под ребрената дъга. Опипването на ръба над 3.5 см говори с голяма вероятност за чернодробна патология.
В периода на новороденото и малката детска възраст черният дроб се характеризира с незавършена диференциация и функционална незрелост на хепатоцитите, слабо развита съединителна тъкан, богато кръвоснабдяване и склонност за възвръщане на екстрамедуларната хемопоеза. На тези особености се дължи бързото и лесно увеличаване на черния дроб при редица заболявания, лесното настъпване на дистрофични процеси при някои инфекции и интоксикации.
Физиологичната роля на черния дроб е много голяма. По-важните му функции са следните: жлъчкообразуващата, белтъчно-синтетична, включително и плазмените фактори на коагулацията, синтез и натрупване на гликоген, детоксична – биохимична трансформация и конюгация на медикаменти и дроги, обмяна на витамини и др.
Симптоми при чернодробни заболявания са:
– хепатомегалия
– сърбеж
– жълтеница
– съдови звезди
– асцит
– портална хипертония
– енцефалопатия
– ендокринни нарушения
Вторични белези на чернодробно заболяване са:
– безапетитие, подут корем, тежест или болка в чернодробната област, кръвоизливи и др.
