Погрешното разбиране, че чрез еякулаторния процес може да се получи спермална проба, годна за обработка при асистираните репродуктивни техники намалява възможността да бъдат селектирани годните за оплождане сперматозоиди.
Използването на техниката на т.нар. разцепен еякулат дава възможност да се обработи фракцията сперматозоиди, която при естественото оплождане е водеща и съдържа сперматозоидите, които достигат и участват в процеса на оплождане на яйцеклетката. Последната фракция, съставена предимно от семенно-мехурчеста течност, има пагубен ефект върху сперматозоидната функция и при този подход контактът между нея и първата фракция се избягва.
Сперматозоидът като носител на генетична информация трябва да има качествата не само да оплоди яйцеклетката, да даде началото на бременност, но и да участва в създаването на генетично здраво дете. Асистираните репродуктивни технологии (АРТ) са разработени с цел заобикалянето на установени препятствия за оплождането и ембрионалното развитие. Малък е клиничният интерес, насочен към условията, които са вредни за постигането на тази цел. Широко разпространено е погрешното разбиране, че главният източник за получаване на годни сперматозоиди е цялостният еякулат, отделен в лабораторния съд. Нормално процесът на еякулация на семенната течност протича на отделни тласъци и като цяло еякулатът е съставен от последователното екскретиране на секретите на допълнителните полови жлези. Така разгледана, семенната течност се състои от фракции с различен физико-химичен състав, с различна сперматозоидна концентрация, мотилитет и морфология. Сперматозоидите, отделени в първата фракция (първия тласък), морфологично и функционално съзрелите, заедно с тяхната физиологична среда – простатен секрет, при коитус първи се депозират и транспортират с помощта на овулаторната цервикална слуз към яйцеклетката. Семенно-мехурчестата течност, която се отделя с последната фракция, богата на високомолекулни протеини с мощна цинк-свързваща способност, на практика не влиза в съприкосновение с оплождащите, стабилизирани с цинкови йони, сперматозоиди (Фиг. 1).
Доказано е, че пакетирането на сперматозоидния ядрен хроматин е в пряка зависимост от съдържанието на цинк и в този контекст секретите на семенните мехурчета оказват негативно влияние върху сперматозоидната функция. Нашият клиничен опит при изследването по този начин говори, че този механизъм на отделяне не е случаен. Семенната плазма като цяло не е физиологична среда за сперматозоидите, каквато е кръвната плазма за кръвните клетки. Съставът на кръвната плазма е добре балансирана среда и животоподдържаща хомеостаза. Като подчертан контраст, съставът на втечнената смес от течности, наречена семенна плазма, силно варира както между различните мъже, така също и между пробите на един и същ индивид. Тук няма система, която да регулира или създава хомеостаза, а висока степен на вариация на независими фактори, даващи началото на многобройни и неконтролирани химически реакции[5].
Клинично и научно значение
Нарастващият дял на избора за прилагане на АРТ методи за лечение на безплодието при двойката поставя редица въпроси и отговорности. Сред биологичните загадки на АРТ са описаните случаи на imprinting нарушения сред децата, заченати in vitro[1,4]. На този етап не може да бъде изключено негативното влияние върху сперматозоидите и неговият хроматин при различните методи за обработка на сперматозоидите[6]. Перспективите при оплождането чрез АРТ методите трябва да фокусират вниманието си върху факта, че ако не бъде констатирано увреждане в така създадения индивид, използвайки сперматозоид с ДНК фрагментация, ще възникнат проблеми в следващите поколения (например, небалансирани транслокации)[2,3,7].
При IVF овоцитът е изложен на атаките на огромен брой сперматозоиди с презумпцията, че това ще гарантира оплождане. Изследванията in vivo показаха, че сперматозоидите в женския генитален тракт, освен че са селектирани, са далеч по-малко на брой. Негативните фактори, като семенно-мехурчестата течност, с която сперматозоидите влизат в контакт при даване за обработка, свободните радикали, включително кислородът и светлината, увреждат съществена част от сперматозоидите, като ги лишават от тяхната способност да оплождат яйцеклетката[8].
Източник: МедИнфо
Автори: Д-р Р. Станиславов, В. Николова
КНИГОПИС:
1. DeBaun MR, Niemitz EL, AP Feinberg. Асоциация на in vitro оплождане със синдром на Beckwith-Wiedemann и епигенетични изменения на LITI и H19. American Journal of Human Genetics 2003; 72, 156-160.
2. Hewitson L, Simerly CR, Schatten G. Съдбата на компонентите на сперматозоидите при асистирана репродукция: последици за безплодието. Човешка плодовитост (Cambridge) 2002; 5, 110-116.
3. Kvist U. Генетика, етика и гамети – за репродуктивната биология, многоплодните бременности и ICSI. Acta Obstet Gynecol Scand 2000; 79, 913-20.
4. Maher ER, Brueton LA, Bowdin SC et al. Синдром на Beckwith-Wiedemann и технология за асистирана репродукция (ART). Journal of Medical Genetics 2003; 40, 62-64.
5. Mann T, Lutwak-Mann C. Мъжка репродуктивна функция и сперма. Берлин и Хайделберг: Springer-Verlag 1981.
6. Пауъл К Лечение на плодовитостта: Семена на съмнение. Nature 2003; 17, 656-658.
7. Schatten GP Защита на ART.Натурална клетъчна биология 4 Допълнение 2002, 19-22.
8. Williams М, Hill CJ, Scudamore I et al. Брой на сперматозоидите и разпределение в човешката маточна тръба около овулацията. Човешка репродукция 1993; 8, 2019-2026.
