Разширена спермограма

Разширена спермограма

Разширена спермограма. Сперматозоидите се произвеждат в тестисите приблизително след 11, 12 година на мъжа и този процес продължава без прекъсване на практика до края на живота на мъжа.

Образуването на сперматозоидите се извършва в семенните каналчета на тестиса под контрола на сложни хормални биохимични процеси.
Първичните семенни клетки преминават дълъг и сложен процес на различни степени на зрялост. Целият процес – от създаването на първичната семенна клетка до узряването й протича за средно седемдесет и два дни и се нарича сперматогенеза. Зрелият сперматозоид има: главичка – носител на генетичния материал (снабдена с ензими разтварящи обвивката на яйцеклетката), шийка – със спираловидно подредени митохондрий носители на енергията, опашка с микрозоми.

В тялото на момчето сперматозоидите се придвижват само пасивно. Самостоятелното им движение започва едва след еякулацията, когато се смесят със секретите на семенните мехурчета и простатната жлеза. От тестиса сперматозоидитe преминават в надсеменника, който лежи върху тестиса, изграден е от глава, тяло и опашка и преминава в семепровода. В епидидима спермийте окончателно узряват, натрупват се предимно в опашната част и налягането което оказват тук стимулират желанието за сексуална активност на момчето.

Спермограмата представлява пълен качествен и количествен анализ на спермата. Този анализ се прави в специализирани лаборатории. Спермата се дава чрез мастурбация. В случаите на т.нар. ретроградна еякулация ( семеизпразване в пикочния мехур на мъжа, а не през уретрата навън ), оргазъм настъпва, но сперма не се появява. В тези случаи трябва да се анализира порцията урина след изпразването за наличие на сперматозоиди и да се предприемат изследванията нужни за преодоляване на тази патологична еякулация.

Най – важното и задължително условие, което трябва да се спази е въздържанието от 3 до 5 дни. Не е желателно дните преди изследването да се употребяват алкохол, цигари, наркотици и други вредни вещества. Изследването обхваща физични свойства, химичен и клетъчен състав и т.н.. Спермограмата включва много показатели, като не винаги отклонение от даден параметър се явява признак на заболяване. Само комплексната оценка от получените данни на всички параметри и тяхната динамика във времето, позволява да се направи качествена оценка на оплодителната способност на мъжа.

Основните показатели на спермограмата са:

Количество еякулат – от 2 до 5 ml.
Обем на еякулата – това е една от най-важните характеристики на спермата. При по-малко от 2 ml се говори за олигоспермия и се търсим проблем. Дори и в малкото количество еякулат да има сперматозоиди, т.е. да са във висока концентрация, то намаленото количество обем, показва заплаха за оплодителната способност на спермата.

Цвят – млечно-бял.
Цвета на еякулата е доста относителен показател. Традицията да се записва цвета и мириса на спермата е останала 19-ти век, когато с тези признаци се класифицирали химичните вещества, а също и течностите в организма. Днес цвета и мириса на еякулата не носи голямо диагностично значение. Днес следва да се имат предвид – например при хемоспермия (розово оцветяване на спермата от еритроцити). При повечето мъже, спермата има седефен цвят, дори и при един и същи мъж, могат да се наблюдават отенъци в цветовете – жълтеещ цвят, бяло-сивкав цвят, перлен отенък и т.н.
Мирис – според някои бадемов.

рН – 7.2 – 7.4.
рН, показва каква е киселинността или алкалността на спермата. Това е важен показател, който служи за определяне на нарушенията в репродуктивната и половата функция на мъжете. Нормалният еякулат има рН между 7.2 и 7.4. Измененията в този показател обаче, ако няма никакви други нарушения, не свидетелства за заболяване, а вероятно за някаква диетична грешка и променени условия на живот, което със специални режими може да се отхвърли или установи при нужда.

Време на сгъстяване – 3 – 5 минути.

Време на втечняване – 20 – 40 минути. Изхвърлената сперма, по правило представлява коагулат, т.е. не се явява съвършено течна. В продължение на известно време, еякулата става течен под влияние на ензимите от простатната жлеза, които се съдържат в семенната течност. Втечняването се определя по изменението на вискозността на спермата. Нормалната сперма се втечнява за 20 – 40 минути. В някои лаборатории е прието времето от 60 минути. Ако втечняването се проточва във времето, или не настъпва, то следва да се търси проблем във функционирането на простатната жлеза. Връзка между времето на втечняване на еякулата и мъжкото безплодие не е открита. Вероятно вискозността на спермата не оказва пряк ефект върху нейната оплодителна способност.

Все още е спорен въпроса за съдбата на сперматозоидите в коагулата на спермата. Трябва да се знае обаче, че повишената вискозност на спермата, насочва към дисфункция на простатната жлеза, което означава нарушение в биохимичния състав на семенната течност, а това в редица случаи е причина за безплодие. Анализа на невтечнената сперма може да доведе до грешки в определянето на концентрациите и подвижностите на сперматозоидите. Затова, за определяне на другите параметри на еякулата, специалистите изчакват пълното втечняване, или добавят в спермата специални химични вещества, които ускоряват разтварянето.

Вискозност – 0 – 5 mm.
Количество сперматозоиди в 1 ml – 60 – 120 млн./мл.
Количество сперматозоиди в целия еякулат – 120 – 600 млн.

Подвижност на сперматозоидите.

Подвижността на сперматозоидите, определя четири групи резултати:
1 – сперматозоидите с бързи и праволинейни движения, чиято скорост на движение е не по-малка от 0.025 mm/s (това е не по-малко от половината от собствената дължина в секунда).
2 – сперматозоидите, с по-бавни, но също праволинейни движения, чиято скорост е по-малка от 0.025 mm/s, но траекторията им на движение е права.
3 – сперматозоидите, които се движат неправолинейно, както и тези които се движат на едно място с кръгови движения.
4 – това е категорията на напълно неподвижните сперматозоиди.

В еякулата на мъжа винаги присъстват от всички групи на подвижност. Обикновено повечето неподвижни сперматозоиди от гррупа 4 (между 40 и 60%) са мъртви или стари сперматозоиди. Затова, колкото е по-малко въздържанието преди отделянето на еяколата, толкова по-малко са неподвижните сперматозоиди в него. Много бързите праволинейно движещи се сперматозоди от група 1 (между 40 – 60%), са здрави, но млади сперматозоиди. Те са били сформирани неотдавна в тестисите. Непрогресивно-подвижните сперматозоиди от група 2 (обикновено 10-15%), като правило са или с нарушения в структурата на шийката и камшичето си, или част от тях са стареещи. Най-малко са сперматозоидите от група 3 (между 5 и 15%). В нормалната сперма, прогресивно-подвижните сперматозоиди (1 и 2) следва да не са по-малко от половината, а бързите прогресивно-подвижни (1) не по-малко то ¼.

На подвижността на спематозоидите влияят много фактори. Като важен фактор се явява температурата: при температура на тялото около 37°С, скоростта на движение е максимална, при стайна температура – намалява, при температура около 10°С сперматозоидите почти не се движат. Нерядко, сперматозоидите биват отнасяни към група 2, поради съхранението им на стайна температура. Ако същите сперматозоиди се поставят при 37°С, те попадат в група 1. Поради това, микроскопите за изследване биват снабдявани със специални апарати, доставящи максимално комфортна температура на сперматозоидите, орегулирана към телесната от около 37°С.

Съществуват и методики, позволяващи да се разбере какво количество сперматозоиди сред неподвижните се явяват живи. Затова спермата се оцветява със специалното багрило еозин. Това вещество с червен цвят не може да проникне през обвивката на живите сперматозоиди, но обвивката на умрелите клетки бързо се разрушава и то ги оцветява в червено. Този метод се прилага при съмнение за акинозооспермия – пълна неподвижност на сперматозоидите, за да се разбере дали са мъртви сперматозоидите, или са с нарушения в двигателния апарат.
– Количество на живите сперматозоиди – 70 – 80 %.
– Количество на мъртвите сперматозоиди – до 20 %.
– Общ процент патологични сперматозоиди – до 20 %.

Морфология на сперматозоидите

Анормални сперматозоиди са тези с ненормална форма.Те могат да са двуглави, без камшичета, криви, с множество опашки, с деформирани главички, което се приема до норма, ако техният процент е не повече от 8.5%, от общото количество на сперматозоидите в пълно-обемен еякулат. Делът на анормалните сперматозоиди се определя по две методики:

1 – Чрез изучаване морфологията на сперматозоидите в нативен еякулат, т.е. прясно-добита сперма, разглеждана под микроскоп в нативна форма. При това се пресмята на всеки 100 сперматозоида, колко са аномални. Този метод е неточен и отчасти субективен, тъй като без специална обработка на спермата не винаги могат да се видят всички нейни клетки. Освен това, сперматозоидите се движат и трудно понякога могат да бъдат разгледани детайлно.

2 – При превишаване на анормалните сперматозоиди от бариерата 50%, се провежда изучаване на морфологията им в оцветен вид (оцветяване по Крюгер). За целта, от капка сперма се изтегля на предметно стъкло натривка, която се изсушава, фиксира се със спирт, отново се изсушава, преминава оцветяване в няколко оцветителя, отмива се от излишните оцветители и след това се капва специален балсам (имерсия), чрез който под микроскоп се наблюдават сперматозоидите.

Сперматогенезни клетки – общ процент – 1 – 2 %.
Левкоцити – до 10 в зрителното поле. Концентрацията им не трябва да превишава 1 милион за милилитър. Високата концентрация на тези имунни клетки може да свидетелства за възпалителни процеси в придатъците на половите жлези (простата или семенни мехурчета). Без специално оцветяване, което да отличи левкоцитите от незрелите клетки на сперматогенезата, е трудно.
Еритроцити – не.
Епителни клетки – 2 – 3.
Кристали на Бехтер – единични.
Лецитинови зрънца – множество.
Слуз – не.
Спермаглутинация – не.
Микрофлора – не.

За оценка на качеството на спермата се преценява не само по делът на аномалните сперматозоиди, но също и средното количество патологии на един сперматозоид, т.нар. индекс на спермални нарушения (SDI).

Още новини