Контролирана овариална хиперстимулация

Овариална хиперстимулация, се използва при ин витро оплождането, за да увеличи яйчниците да създадат няколко яйцеклетки, а не обичайната една яйцеклетка, както това се случва по време на нормален месечен цикъл.

Повече яйцеклетки дават по – голяма възможност за създаване на няколко ембриона, които ще бъдат трансферирани в матката и значително ще се увеличи вероятността от зачеване.

Медикаменти: Лекарствените средства, които се използват за увеличаване на производството на яйцеклетки съдържат:

•  антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон,
• фоликулостимулиращ хормон яйцеклетки съдържат антагонист на гонадотропин -освобождаващ хормон,
• фоликулостимулиращ хормон, комбинация от
• фоликулостимулиращ и лутенизиращ хормон.

Всяко едно от тях се инжектира подкожно, а някои са интрамускулни инжекции.

Рисковете, свързани с прилагането на инжекционни медикаменти за фертилитет, могат да допълнят алергични реакции, отказ на яйчниците да реагират и прекъсване на цикъла на терапията, а също така и овариална хиперстимулация. Има случаи, когато по време на стимулация се налага спиране на опита за ин витро и отлагането му за известно време. Това става, когато яйчниците произвеждат недостатъчно или прекалено много яйцеклетки в отговор на хормоналната стимулация.

Ако всяко на естрогена се вдигне изключително много и се предпише човешкият хорион гонадотропин, за да се задейства окончателното съзряване на яйцеклетките, може да настъпи по-сериозни усложнения:

• силна поддръжка на течности в коремната област дори и в гръдния кош.
• тромбози на вената или артериите (образуване на кръвни съсиреци), които могат да причинят инсулт, инфаркт или емболия.
• ненормално увеличава яйчниците, които могат да се разкъсат или усучат (тогава се налага спешна хирургична намеса).

OHSS (овариаленстимулационен синдром) е комплекс от патологични състояния на фона на контролираната хиперстимулационна овариална хиперстимулация. Отличният бележък на синдрома на яйчниковата хиперстимулация (СОХС) е увеличен на капилярния пермеабилитет (пропускливост на капилярите), в резултат на което излиза течност от интраваскуларното пространство (кръвоносните съдове) към интравазалното пространство. Честотата е до 10%. Различава се лека, средна, тежка форма. Леките проявяват синдром на яйчната хиперстимулация с относително често срещани и включват: отминаващ за краткосрочен дискомфорт в коремната област; леко гадене; повръщане; диария; леко подуване на корема.

Състоянието е сериозно, когато болката е съпроводена с едно или повече от следните прояви:

• бързо покачване на теглото; напрегнат асцит;
• затруднено дишане;
• задълбочаваща се олигурия;
• отклонения в лабораторните показатели;
• хипотензия. Хипотензията е резултат от загубата на богата на протеини течност от съда и съответно намаляване на съдовия обем.

Олигурия или анурия заради намалената бъбречна перфузия в резултат на намаления съдов обем или асцит. Белодробни рискове заради повдигнатата диафрагма или хидроторакс. Рискът от тромбоемболия се увеличава в резултат на хемоконцентрацията, намаляването на периферния кръвоток и затруднената физическа активност. Тежката форма и животозастрашаващите усложнения на СОХС подпомагат бъбречна недостатъчност, респираторен синдром при възрастни, кръвоизлив от яйчникова руптура и тромбоемболия. Такива тежки усложнения, е важно да се избегнат като особено се следи реакцията на жената към хормоналните средства за стимулация.

Профилактика и лечение:

Мерките, които трябва да бъдат взети, за да бъдат избегнати тези тежки състояния, включват четирите изследвания на кръвта за нивата на естрадиол (естроген) и евентуално прогестерон, нивата на фоликулостимулиращия и лутенизиращия хормон.

Тези кръвни тестове се правят всеки път около 12 дни, докато се провежда овариалната хиперстимулация. Друга част от мерките, които се вземат при овариалната хиперстимулация, включват използването на интравагинален ултразвук, за да последва фоликуларен растеж.

Следните фактори нарастват независимо един от друг рискът от синдром на хиперстимулация на яйцеклетката:

• млада възраст на жената;
• ниско тегло;
• синдром на поликистозните яичници;
• висока доза на външно въведени гонадотропини;
• високо абсолютни или бързо покачващи се нива на естрадиол в серум;
• предишни случаи на синдром на яйчникова хиперстимулация.