Мъжка полова система

Мъжка полова система

Половите органи на мъжа се състоят от скротум (мъдница), тестиси и придатъци, семеотводни канали, полов член, простатна жлеза и семенни мехурчета. 

За половата функция е от значение и пикочният канал (уретрата). В него има специално образувание, което участва в еякулаторната функция.(фиг.1)

 

Мъжка полова система

фиг. 1 

Скротум (мъдница). Скротумът е образувание, което се среща само у бозайниците. В него се поместват тестисите, придатъците и началната част на семеотводните канали. Той е покрит с кожа, която е богата на мастни и потни жлези и съдържа голямо количество гладка мускулатура. По средната линия се вижда по-тъмна линия, която съответства на разположената навътре преграда, разделяща скротума на две части. Непосредствено под кожата се намира месеста обвивка. При нейното свиване скротумът се стяга и се прибира нагоре, като образува множество гънки.
Скротумът има за задача да създаде оптимални условия за живота на тестисите (семениците), като ги предпазва от вредните въздействия на външната среда. С помощта на особеното анатомично устройство той може да увеличи или намали своята повърхност и с това запазването или излъчването на топлина. Липсата на тлъстина също благоприятства охлаждането на семениците. По този начин се получава температура с 2.5 – 4°С по-ниска от тази на корема, което създава благоприятни условия за нормална сперматогенеза (образуване и развитие на сперматозоидите). Ако се премести здрав тестис в корема, то сперматогенезата му спира.

Тестиси. Тестисите са чифтен орган, които лежи в скротума. Той е дълъг 4-5см., широк е 3см. и дебел -2см. Те имат овална форма и големина на яйце и тежат 20-30гр. Отвън са обвити от плътна капсула, която образува отделни прегради във вътрешността на паренхима на тестиса, които го разделят на 200 – 250 делчета. В тях се намират семенните каналчета. (фиг.2,3).

Мъжка полова система

фиг. 2, 3 

Основната функция на тестисите е да произвеждат сперматозоиди и полови хормони. Образуването на сперматозоидите става в семенните каналчета, които заемат две трети от паренхима на тестиса. Сперматогенезата започва след 15-16-годишна възраст и след 5—ата година постепенно намалява. Сперматогенезата и жизнеспособността на сперматозоидите зависят пряко или косвено от функционалното състояние на вътрешната среда, от разстройството в обмяната на веществата и от дейността на някои жлези с вътрешна секреция. При двустранна задръжка на тестисите липсва образуване на сперматозоиди. Сперматогенезата се влияе и от количеството на витамините. Така например недостигът на витамин А довежда до намаляване на сперматогенезата, а недостигът на витамин Е – до намаляване активността на сперматозоидите. Облъчването с Х-лъчи и радиоактивни изотопи оказва разрушително действие върху семенните клетки. Неблагоприятно действа и по-високата температура на околната среда.
От каналчетата на тестисите под въздействието на ресните на епителните клетки и контракциите на гладките мускули сперматозоидите се транспортират в придатъка на тестиса.
За жизнеността на сперматозоидите се съди по тяхната подвижност, която се влияе от външната среда. Те са много чувствителни спрямо киселата среда на влагалището, където загиват много бързо, докато в алкалната среда на матката могат да живеят от 5 до 7 дни, без обаче да се запазва тяхната оплодителна способност.
Тестисите са едновременно и жлези с вътрешна секреция. Хормоналните клетки, наречени още клетки на Лайдиг, секретират мъжки и други хормони, които определят вторичните полови белези. Хормоналното действие личи много ясно след кастрация, когато настъпва атрофия на простатната жлеза, семенните мехурчета, семепроводите, скротума и половия член, докато при свръхпродукция на тези хормони настъпва обратен ефект.

Придатък. (Епидидим). Придатъка на тестиса представлява тръба, която се разполага по задната му страна. Състои се от глава, тяло и опашка, която преминава в семеотводния канал. Във функционално отношение придатъкът изпълнява активна дейност в системата на мъжкия полов апарат. В него се извършва окончателното узряване на сперматозоидите, които стават годни за оплождане. От опашката му, която се явява като резервоар, под действието на нервно-мускулния апарат те постъпват в семеотводния канал. Благодарение на своето особено устройство семеотводът действа като всмукателна и компресионна помпа. Освен това неговият епител предпазва сперматозоидите от неблагоприятното въздействие на различните токсини.

Простатна жлеза. Простатната жлеза се намира в малкия таз под основата на пикочния мехур. Нормално тя има форма и големина на кестен. Основата и се разполага нагоре и се прикрепва за пикочния мехур, а върхът й се насочва надолу. Основата й отпред е сраснала с шийката на пикочния мехур. Предната повърхност на простатната жлеза е обърната към симфизата. По задната й страна се опипва бразда, която я разделя на два дяла. На горния й край се разполагат семенните мехурчета. Големината на простатната жлеза зависи от възрастта. До настъпването на половата активност тя се състои предимно от мускулна тъкан. Жлезистата тъкан се развива по-късно, в периода на полова зрелост.
Простата се състои от 30 до 50 жлези, които са разклонени гроздообразно. Отделните групи жлези имат свои каналчета, които се съединяват помежду си и накрая образуват 5-6 по-големи канала, вливащи се в задната част на уретрата (пикочния канал).
Простатната жлеза е допълнителна полова жлеза с външна секреция, чиято основна задача е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите в еякулата (спермата). При полова възбуда секретът се увеличава до два кубически сантиметра за един час. (Фиг.4).

Мъжка полова система

фиг. 4 

Между функцията на простатната жлеза и хормоналната дейност на тестисите има определена връзка и взаимоотношения. Известно е, че при кастрация настъпва атрофия на простатната жлеза, и обратно, при инжектиране на мъжки полови хормони – нарастване на простатата.
Предполага се, че простатната жлеза притежава и вътрешносекреторна функция.

Семенни мехурчета. Те са чифтен орган и са разположени в основата на пикочния мехур – между него и ректума. Изходното каналче от семенните мехурчета заедно със семенния канал, който идва от придатъка на тестиса, образуват общ канал, който се отваря в задната част на уретрата. По-рано се сметяло, че семенните мехурчета само складират спермата. Днес вече се знае, че те не са само резервоар, но и място, където се произвеждат вещества (фруктоза), които дават енергия на сперматозоидите. Отчита се също така, че секретът увеличава обема на спермата, чрез което се увеличава и подвижността на сперматозоидите.

Мъжки полов член (пенис). Половият член се състои от глава, тяло и корен. Коренът е неподвижната част на члена, а тялото и главата спадат към подвижната му част. Главичката има периферно разширение, което се означава като корона. Зад нея се намира шийката на члена. Пенисът се състои още от две кавернозни тела, които са сраснали помежду си, и едно спонгиозно тяло. Пикочният канал се намира в спонгиозното тяло. Той е покрит с тънка подвижна кожа. Половият член е богато кръвоснабден.
Половият член принадлежи към външните полови органи и неговата основна задача е да извърши съвокуплението, което може да стане в състояние на ерекция. Тя се осъществява под действието на нервните импулси, които идват от периферията – предимно от гениталната сфера, по нервен път и се провеждат към гръбначният мозък, където е разположен центърът на ерекцията. Оттам по обратен път идват импулси към половия член, които предизвикват кръвонапълване на двете кавернозни тела и ерекция и по този начин се осъществява възможността за коитус.

 

 

 

 

Още новини