Системата на кръвосъсирване (коагулационната система) на организма представлява множество (над 20 вида) протеини циркулиращи в кръвта, които в случаи на нараняване на кръвоносния съд, чрез взаимодействието си по между си, предизвикват образуването на съсиреци.
Този процес представлява защитна реакция на организма срещу загубата на кръв, в случаите на разкъсване на вени, артерии или капиляри в човешкия организъм. Балансът в действието на системата на кръвосъсирването се внася от т.нар. антикоагулационна система. Тя се състои основно от три протеина: протеин C, протеин S и антитромбин III.
Тези три протеина подтискат действието на системата на кръвосъсирване и възпрепятстват образуването на съсиреци, ако няма нарушения в цялостта на кръвоносните съдове. Коагулационната и антикоагулационна система обаче имат и друга много важна роля: участват в процесите на начално развитие на човешкия зародиш – при неговото вгнездяване в лигавицата на матката, както и впоследствие имат значение за развитието и поддържането на плацентата на плода.
Болестни промени в кръвта, които настъпват, както преди, така и след образуването на плацентата, могат да доведат до нарушаване на връзката между майчините кръвоносни съдове и плода. Нарушаването на функциите на кръвоносните съдове свързващи майката и плода могат да доведат до няколко неблагоприятни изхода на бременността:
Нарушения във функциите на плацентата (т.нар. „стареене” на плацентата). Тези нарушения могат да доведат до частичното или пълно отлепване на плацентат от маточната лигавица.
Изоставане в развитието на плода и раждането му с тегло по-малко от срока на бременността
Спонтанен аборт в ранните срокове или преждевременно раждане в по-късните срокове на бременността
Вътреутробно загиване на плода и задържането му в матката като „мисед” аборт
Нарушения в кръвоносните съдове на маточната лигавица (децидуални съдове) и мускулатура, които да доведат до ранно разививаща се (в първи триместър на беренността) и тежко протичаща прееклампсия.
По време на нормално протичаща бременност настъпват промени в кръвосъсирването („физиологични” промени). Още в първия триместър на бременността женските полови хормони – естрогени и прогестерон се образуват в много по-голямо количество, отколкото при небременно жена.
Под влиянието на тези високи концентрации на женските полови хормони, в черния дроб на бременната жена започва повишено образуване на протеини (фактори) от системата на кръвосъсирването. Колкото повече напредва бременността, толкова по-висока става концентрацията на кръвосъсирващите фактори.
Едновременно с това количеството на факторите от антикоагулационната система не се променя съществено, а дори с напредване на бременността синтеза и активността на протеин S намалява значително. Така при бременната жена се създава състояние на повишена склонност за образуване на съсиреци. Нейната кръв се съсирва по-бързо и по-лесно, в сравнение с кръвта на небременна жена.
Тази склонност към повишено кръвосъсирване по време на бременността е нормална и е създадена в процеса на еволюцията на човека, с цел предотвратяване на тежки, застрашаващи живота загуби на кръв по време на раждането на плода.
Регулацията на активността на коагулационната и антикоагулационна система е много финна. Всички вродени или придобити промени във функциите на факторите на кръвосъсирването, както и промени в активността на антикоагулационната система имат последствия върху взаимовръзката между майка и плод и могат да се отразят неблагоприятно върху развитието на плода.
