Храносмилателни заболявания у детето. Най-често заболяванията на храносмилателната система у детето протичат със загуба на апетит, повръщане запек или диария, коремни болки.
Храносмилателни заболявания – Безапетитие
Едно от честите оплаквания, с които родителите отиват при лекаря е безапетитието у децата. Не винаги обаче се касае за истинско безапетитие, тъй като детето има нормално или дори наднормено тегло, а майката твърди, че то не поема достатъчно храна. Това е т.нар. мнимо безапетитие. Психично обусловеното безапетитие се наблюдава у деца, които се хранят насилствено.
Истинско безапетитие настъпва по време или след прекарване на температурни състояния, остри инфекциозни заболявания, остри и хронични храносмилателни разстройства, както и при анемии.
Храносмилателни заболявания – Повръщане
То е чест симптом в кърмаческата и ранната детска възраст. То може да е невинна проява, но може да е израз на тежко заболяване.
Хабитуално повръщане е когато кърмачето в едни дни повръща, а в други не. То се наблюдава у нервни деца, особено у такива, които се прехранват. Дължи се на ненормална перисталтика на стомаха, при която изходът му се затваря, а входът се отваря. Това повръщане не се отразява на физическото развитие на кърмачето, поради което то наддава добре на тегло.
Повръщане се наблюдава и при насилствено хранене.
Повръщане са наблюдава и при много заболявания. Още непосредствено след раждането се наблюдава повръщане при вродено запушване на хранопровода. Повръщане, което започва към края на първия месец от живота, най-често при момченца, може да се дължи на вродено стеснение на изхода на стомаха.
Във всички възрасти заболяванията на органите, разположени в коремната кухина, могат да предизвикат повръщане (остри и хронични храносмилателни разстройства, апендицит, преплитане на червата).
Повръщане се наблюдава много често и в началото на остри температурни заболявания, остри инфекциозни болести и при заболявания на централната нервна система. Повръщането може да се дължи и на непоносимост към медикаменти, на алергия към краве мляко, на погнуса, на рефлексно дразнене на гълтача от парченца храна или секрети.
Кърмачета, които повръщат, се слагат в леглото така, че да лежат непременно на една страна.
Запекът може да бъде лъжлив или истински
Лъжлив запек има тогава, когато кърмачето не поема достатъчно храна и гладува. В тези случаи хранителните остатъци, които предизвикват рефлекса на изхождане, се събират бавно в дебелите черва.
Детето се изхожда веднъж на няколко дни и изпражненията са оскъдни. При това кърмачето спада на тегло. В други случаи, баз да има каквито и да е смущения, наддавайки много добре на тегло, кърмачето пак има лъжлив запек, който се дължи на пълното използване на кърмата. Тези деца наддават много добре на тегло.
При истниски запек у децата през втората и третата година винаги трябва да се провери дали те не се прехранват с краве мляко. Кравето мляко запича.
Истински запек се наблюдава и при температурни състояния, рагади на ануса (страх от гърнето).
Млечница (соор)
Това заболяване се наблюдава най-често при новородени или при кърмачета с ниско тегло, които имат намалени защитни сили. Заболяването се предизвиква от гъбички. По устната лигавица се образуват малки бели налепчета, които могат да бъдат оприличени на остатъци от кисело мляко. Ако заболяването напредне, могат да се образуват плътни бели налепи по лигавицата на езика и бузите, които могат да се разпространят дори към гълтача и да затруднят гълтането.
Остри храносмилателни разстройства (диспепсии)
Те се срещат често в кърмаческата и ранната детска възраст. Могат да се дължат на грешки в храненето, инфекции, продължително даване на антибиотици, които подтискат развитието на нормалната чревна бактеиална флора, непоносимост към някои храни.
Обикновената диспепсия се причинява най-често от грешки в храненето, от бактерии или вируси. Заболяването започва с повръщане, диария, болки в корема, най-често около пъпа, с повишена или нормална температура. Езикът е обложен, но влажен. Изпражненията най-напред стават кашави. С напредване на заболяването изпражненията могат да станат воднисти, с примеси на слуз. Броят на изхожданията се увеличава и достига 5-8 до 10 пъти на денонощие.
При по-обилни повръщания и чести изхождания детето може да се обезводни. При обикновените диспепсии най-важно е спазване на диета. Майката трябва да спре кърменето и да остави детето в продължение на 6-9 часа на водна диета.
При токсикозната диспепсия диарията протича тежко с непрекъснати повръщания чисти изхождания. Изпражненията са водни, излизат на струя и съдържат слуз, а понякога и кръв.
Източник: Отглеждане и възпитание на малкото дете
Автор: д-р Гатев
