Хиперактивност в ранна детска възраст. Агресивността и конфликтите придружават израстването на децата. Хиперактивни или палави, чувствителни или разсеяни, децата трябва да бъдат приучавани да се справят и да разрешават проблемите, свързани с подобни негативни чувства, защото навременното разпознаване на това състояние е ключ към успеха.
Важно е да се знае, че това дете не е болно. То има нужда от помощ, за да се научи да овладява своята забързаност и емоционалност. Тук ще бъдат изброени редица характеристики, но те не присъстват задължително всичките в проявите на едно дете. Децата с хиперактивност са различни, но ако от съвсем ранна възраст често плачат без причина и въпреки че са обгрижвани и държани от майката на ръце те не спират да се движат, неспокойни са и продължават да пллачат, като проява на егото си, което е особено силно изразено в първите му години, то това вече е един от сигналите, който не бива да се пренебрегва.
Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Спокойната обстановка вкъщи и проявата на внимание и разбиране към проблемите на детето са ключът към преодоляването на хиперактивното състояние. Моделите на поведение, които го заобикалят, авторитетите които са важни за него играят важна роля в живота на всяко дете, защото детето научава това което вижда.
Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички.
Важно е да се знае, че това поведение в определени граници не е глезене, дори и в по- късна възраст. Подобни деца изпитват тревожност, неспокойствие и погалването, хващането за ръката, гушкането, опитът да се поставят в покой им действа упокояващо и отнема напрежението.
Общото във физическото развитие на децата, проявяващи хиперактивност или агресивност са нарушена координация, несръчност, проблеми в общите и по-финни моторни действия, трудности при игра с други деца и спазване на строги регламенти, емоционална нестабилност, изразяваща се в противоречиви настроения. Повечето „хиперактивни“ деца спят по-малко от обичайното и въпреки това се чувстват бодри. Те са в състояние цял ден да тичат и когато другите деца изморени заспиват, то те са готови да продължат. Това поведение не бива да радва родителите и да смятат децата си за много „издръжливи“ като се гордеят с тово. Напротив, това вече е сигнал, който трябва да ни накара да се замислим. Защото подобно състояние по- късно се трансформира в часове стоене пред компютъра и тревожност, която пречи да заспят. Важно е да се знае, че липсата на сън задълбочава проблема и изостря емоционалната нестабилност и безпокойството. Децата с подобни състояния имат нужда от режим, който се изпълнява всекидневно, осигурява им необходимата доза сън и внася ред в тяхното ежедневие.
Спазването на ред – от събуждането сутрин, закуската, детската градина, обяда, времето за игра, времето на лека следобедна закуска до вечерята до приготвянето за сън е първата крачка, която от съвсем ранна възраст помага за овладяване на прибързаността и спазване на правилата и реда.
