Хламидиите са Грам отрицателни вътреклетъчни бактерии. Те представляват голям интерес за медицината поради широкото им разпространение и множеството заболявания, които предизвикват. 
Познати са четири вида Хламидия: Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis), Chlamydia psittaci, Chlamydia pneumoniae и Chlamydia pecorum. Инфекцията – Урогениталната хламидиаза, се дължи на бактерията Chlamydia trachomatis. Хламидиазата е една от най-широко разпространите бактериални полово предавани инфекции.
Тя възниква при сексуално активните хора. Обикновено инфектираните с хламидия мъже и жени нямат ясно изразени симптоми на заболяването и могат да го разпространят с последващи сексуални контакти.
Поражения при новороденото.
Урогениталната хламидиаза е лечима полово предавана инфекция, която може да доведе до сериозни здравни проблеми както при мъжете и при жените, така и при новороденото. Chlamydia trachomatis може да се предаде от майката на плода по време на раждането и да доведе до конюнктивит, който е много честа причина за придобита слепота в света и е голям проблем за развиващите се страни. Също може да причинии пневмония, която е много опасна в тази възраст.
Поражения при жените.
Хламидиите са вътреклетъчни бактерии. Те се развиват и размножават в специални, свързани с мембраната цитоплазмени включвания. Тези бактерии съдържат ДНК, РНК и са чувствителни на някои антибиотици от тетрациклиновата и еритрановата група. Когато инфекцията не се лекува, тя може да прогресира до сериозно заболяване на репродуктивната система, както и да доведе до други проблеми с краткотрайни и дълготрайни последствия. Заболяването и уврежданията, които предизвиква, могат да останат незабелязани дълго време.
При жените липсата на лечение води до разпространение на инфекцията във фалопиевите тръби и появата на инфекция в областта на таза. Това се случва на приблизително 40% от жените с хламидия. Тазовата инфекция може да увреди не само фалопиевите тръби, а и матката и всички съседни тъкани завинаги. Увреждането може да доведе до хронична болка в таза, безплодие и евентуално извънматочна бременност с фатални последици. За да се предотвратят подобни сериозни последствия, жените трябва да бъдат тествани за хламидии поне веднъж годишно, особено тези които са полово активни. Бременните жени също трябва да се подложат на подобен тест за ранно диагностициране на заболяването.
Поражения при мъжете.
Усложненията са рядко срещано явление при мъжете. Хламидията може да причини уретрит, а в резултат и инфекция от епидидимит и орхит. Понякога инфекцията при тях се разпространява и достига до епидидимиса (каналчето, което отвежда спермата от тестисите) и причинява болка, температура, и в някои случаи води до стерилитет. Безсимптомното протичане на инфекцията затруднява нейното откриване.
Поставяне на диагнозата.
Диагностицирането на хламидията се прави чрез поставяне на обща медицинска картина и физическо изследване, което включва взимането на проба от цервикалния канал и изпращането й в лаборатория за изследване. Това изследване доказва наличието на антиген. Най – точна е PSR диагностиката, но тя е удачна в ранния период на инфекцията, тогава, когато може да се изолира антигена от цервикалния канал. Тя е най-съвременната група методи и доказва части от генетичния материал на хламидиите – ДНК или РНК . Те изискват много скъпа апаратура, специални условия – стерилност и изключително внимание при извършване на теста, за да не се замърси пробата с друг генетичен материал. Те са икономически изгодни само при извършване на голям брой тестове. Те са точни, с много добра чувствителност и прогностична стойност и най-вероятно ще изместят клетъчнокултурелния метод като златен стандарт. Други видове изследвания са тези които доказват наличието на антитела срещу хламидия.
Те могат да бъдат IgG, IgA, IgM. Това са серологичните методи. Те се интерпретират трудно, тъй като не разграничават ясно и със сигурност настоящо заболяване от контакт в миналото. Основен проблем при тези изследвания представлява кръстосаната реактивност с други бактериални антигени, което води до немалък процент фалшиво-положителни резултати. Един от най – надеждните методи е изолирането на бактерия в култура. Неговите недостатъци са, че те могат да се изолират само в клетъчна култура или ембрион, което е трудоемко, скъпо и изисква квалифициран персонал. Въпреки че се смята за златен стандарт и този метод не е 100% чувствителен, тъй-като е задължително наличието на жизнеспособни микроорганизми. При сравнение с някои по-нови методи, чувствителността му е около 85%. Друга група методи са имунофлуоресцентните.
Те изискват обучен персонал и скъпо струващ фазово-контрастен микроскоп. Чувствителността им, сравнена с клетъчно-културелния метод е между 50 и 77% в зависимост от антителата, които се използват. И при тях представлява проблем описаната по-горе кръстосана реактивност с антигени на други микроорганизми.
Работи се за развитието на тестовете на урината, които да направят диагностицирането на тази болест по-достъпно. Сексуалните партньори, с които е осъществяван полов контакт през последен шестдесет дни също трябва да бъдат проверявани, когато има наличие на хламидия. След успешно проведеният курс на лечение с антибиотици, лекарят може да направи повторно изследване. Ако тестът е положителен, тогава обикновено е налице повторно заразяване. Това е много вероятно, ако сексуалният партньор не е бил лекуван или лечението не е завършено.
Урогениталната хламидиаза се лекува. Тя причинява сериозни репродуктивни проблеми и е една от най – честите причини за стерилитет при жената. Единствения начин да се справим с нея е ранната й диагностика.
