Обща характеристика: Естрадиолът е натурален естроген.
По-голямата част от циркулиращия естрадиол е свързан с протеин. Установено е, че само 1 до 3 % от естрадиола е свободен. При небременни жени естрадиолът се секретира от яйцниците и от жълтото тяло.
Надбъбречните жлези и тестисите също се смята, че секретират минимални количества естрадиол.
Клинично значение:
Нивата му са по-ниски при мензис и в ранната фоликуларна фаза и се покачват в късната фоликуларна фаза до пик, близък до този на лутеинизиращия хормон, предизвиквайки овулация. При повишаване на лутеинизиращия хормон, нивата на естрадиола се понижават преди пак да си повишат в лутеалната фаза. Ендометричното повишение се стимулира от естрадиола и прогестерона в подготовка за имплантиране на зрялата яйцеклетка. Ако не се осъществи забременяване, секрецията на естрадиол и прогестерон от жълтото тяло се понижава, предизвиквайки мензис.
Нивата на естрадиола се използват за определяне на овулаторния статус.
Тъй като нивото на естрадиола се отразява върху узряването на фоликулите, измерването на естрадиола , се използва като ценен инструмент в оценката на сексуалното развитие, етиологията на аменореата и причините за безплодие и менопауза. Анормално високите нива при мъжете са индикатор за феминизиращи синдроми като например като гинекомастия .
