Човешки фоликулостимулиращ хормон

Човешки фоликулостимулиращ хормон (FSH) е съставен от две неидентични, ковалентно-свързани гликопротеинови субединици, означени като алфа и бета.

Бета субединицата съдържа две аспаргин-свързани карбохидратни вериги. Алфа субединицата има същата структура на гликопротеините FSH, hCG, LH, и TSH. Разликите в бета субединицата на тези гликопротеини обуславя имунологичните и физиологични им особености.
При жените, FSH стимулира узряването на фоликулите и съвместно с LH стимулира естрогенната секреция и овулацията. След овулацията FSH и LH спомагат за трансформацията на руптуриралия фоликул в жълто тяло и повлияват секрецията на прогестерон от лутеалните клетки.
Човешкият FSH се секретира от гонадотропните клетки в предния дял на хипофизата в отговор на гонадотропин-релизинг хормон (GnRH) от медиалния базален дял на хипоталамуса. FSH и LH се секретират на тласъци като това е съвсем незабилежимо за FSH поради дългия му полуживот в циркулацията.
Нивата на циркулиращия FSH варират в зависимост от естрадиола и прогестерона. При нормален менстуален цикъл слаб пик в FSH се наблюдава в края на лутеалната фаза (породено от намалението на естрадиола и прогестерона за елеминеране на негативния обратен ефект.) Тогава започва нарастването и узряването на овариалните фоликули. Нивата на FSH тогава намаляват и остават ниски през фоликуларната фаза (дължащо се на негативната обратна връзка от естрадиола и прогестерона, продуцирани от развиващия се фоликул.)
В средата на цикъла GnRH причинява увеличението в нивата на FSH. Функцията на това увеличение в средата на цикъла на FSH е непозната. След това увеличение секрецията на FSH се подтиска по време на лутеалната фаза чрез негативната обратна връзка от естрадиола. В края на менструалния цикъл FSH слабо се увеличава за да започне узряването на фоликулите в следващия цикъл.
Вариациите в продължителността на цикъла, наблюдаващи се при нормално менструиращи жени се дължат на вариации в продължителността на фоликуларната фаза. След менопаузата hFSH нивата се повишават в отговор на намаляващата продукция на естроген и прогестерон от яйчниците и отпадане на негативната олратна връзка от хипофизата. В резултат овулацията и менструалния цикъл намаляват и накроя спират.
При мъжете FSH стимулира спермотогенезата stimulates spermatogenesis чрез рецепторите в клетките на Сертоли, намиращи се в тестисите. Докато и LH и FSH са необходими за нормалното протичане на сперматогенезата, FSH е по-малко чувствително на инхибирането на обратната връзка от тестостерона. Човешкият FSH също се регулира и от белтъка инхибин, който секретира от клетките на Сертоли при мъжете и от гранулозните клетки при жените.
Клинично значение:
LH и FSH нивата обикновено се определят при менструални, фертилни заболявания, заболявания през пубертета, като първична овариална недостатъчност, менопауза, овулаторни заболявания, увреждания на хипофизата.
Отношението LH/FSH се използва при диагнозата на овариална поликистоза. Ниски нива на LH и FSH могат да се дължат на заболявания на хипофизата, докато увеличени нива на LH и FSH с ниски нива на половите стероиди индицират за заболявания на половите жлези (менопауза, овариектомия, преждевременен овариален синдром, синдром на Търнър и др.)
Ниски гонадотропни нива обикновено се наблюдават при жени, приемащи стероидни контрацептиви. При мъже увеличени FSH и LH с ниски нива на полови стероиди се наблюдават при болести на тестесите или анорхия. При синдрома на Клайнфелтър hFSH може да е увеличен поради увреждане на клетките на Сертоли.
Тагове
Back to top button
Close