Антиспермални антитела

Антиспермални антитела

Спермата е относително защитена от имунната система чрез естествен защитен механизъм наречен кръвно-тестисна бариера. Специален вид плътни свързвания между клетките, постилащи мъжкия репродуктивен тракт, не позволяват на клетките на имунната система да проникнат в тестисите.Ако се наруши тази бариера, тогава клетките на имунната система проникнат в тестисите и се образуват антитела. Всичко, което уврежда нормалната кръвно–тестисна бариера, може да доведе до образуването на антиспермални антитела (ASA). Причина за това може да са – възстановяване след вазектомия, варикоцеле, тестикуларна биопсия, карцином на тестиса, инфекция (орхит, простатит), операция по повод ингвинална херния преди пубертета и др.

Антиспермални антитела (АSА) – представляват антитела на организма срещу сперматозоидите. Формираните антиспермални антитела, свързват антигени на повърхността на сперматозоидите. ASA се откриват в спермална течност и серума на мъжа. Те потискат движението на сперматозоидите. Прилепвайки към главичката им, те пречат на оплождането. АSА могат да се образуват както в организма на мъжете, така и в организма на жените, водейки до безплодие. ASA могат да бъдат насочени срещу антигени по плазмената мембрана, ядро, шийка и опашка. Преминаването на сперматозоидите през цервикалния мукус е възпрепятствана при наличие на АSА в спермалната течност или в цервикалния мукус. Многобройнитте ASA, водят до имобилизиране и аглутиниране на сперматозоидите. Блокира се взаимодействието между яйцеклетката и сперматозоида. Предотвратява се имплантацията или се спира ембрионалното развитие, което е характерно за повтарящите се спонтанни аборти. Вероятността да се установи наличието на ASA се увеличава при мъже, претърпели хирургична намеса на репродуктивния тракт. При жените се наблюдава значително по-малка вероятност за възникване на антиспермални антитела. Изследване на ASA са се препоръчва при мъже и жени с неизяснен стерилитет, хламидиазна и друга генитална инфекция, както и мъже с аглутинати в спермограмата и оперативни интервенции на репродуктивния тракт.

Диагностика. През годините са предложени много тестове за установяване на антиспермални антитела. При жените кръвните тестове за антиспермални антитела са по-лесни от практична гледна точка, но не и по-точни в сравнение с опитите за измерване на антителата в цервикалния мукус. Той е първото място на взаимодействие на имунната система със спермата. Посткоиталният тест, който е стандартна част от диагностиката на инфертилитета, може да говори за наличие на антиспермални антитела. При изследване на цервикалната слуз след полов контакт близо до овулацията, антиспермалните антитела могат да причинят или липса на сперматозоиди или, когато са налице, ще се движат повече на място, а не активно прогресивно напред през мукуса. При мъжете директното изследване на тяхната сперма за антитела е по-надеждно в сравнение с кръвните тестове за антитела. Два широко използвани теста са immunobead тест и смесена аглутинационна реакция (MAR). И при двата теста се използват антитела, прикрепени към малки маркери (пластични капки или червени кръвни клетки), които ще се прикрепят към сперматозоидите, ако последните имат антитела по повърхността си. Резултатите се представят като процент сперматозоиди, свързани с антитела. За диагностициране на АSА в серума най – често се прилагат ELISA метода и латекс – аглутинацията.

Вътрематочната инсеминация със или без използване на медикаменти за стимулиране на овулацията се прилага като лечебна процедура при наличие на антиспермални антитела. Смята се, че тази процедура е ефективна, тъй като доставя сперматозоидите директно в маточната кухина, като заобикаля цервикалния мукус. Ин витро процедурата (ICSI), изглежда е най–ефективния метод за преодоляване на антиспермалните антитела, особено при наличие на много високи нива на антитела.

Още новини