Аномалии на матката установени при бременност

По време на бременността и раждането анамнезата също ще даде сведение за предшествуващи преждевременни раждания, аборти, неправилни предлежания и положения на плода; дисменорея, диспареуния, псевдоменструални кръвотечения през първите три месеца от настоящата бременност; наличие на анормални контракций през настоящата бременност, дължащи се на астрофичната мускулатура на матката.

С вагиналното изследване при ранната бременност се откриват вулво-вагино-цервикални аномалии. При обективното акушерско изследване при напреднала бременност се откриват:

– вдлъбване и разширяване на дъното на матката;
– наличие на подвижна предлежаща част глава при прима гравида на термин при липса на кефало-пелвична дисиропорция;
– ненормално предлежание и положение на плода.

Динамичната дистодия се открива често през първия период на раждането. Установява се удължен трети период на раждането със задържане на плацентата. През време на кюртаж при спонтанните аборти се откриват преграда или двурога матка.
Нау (1957) обръща внимание на някои белези по време на прегледа на бременната преди раждането, които могат да предизвикат подозрение за наличие на аномалии на матката. Според него една или повече от следващите констатации е индикация за хистерография след раждането. Той твърди, че те потвърждават известна аномалия на матката почти до 100%. В такива случаи се установява, че горните и долните крайници на фетуса са разположени от едната страна (канта) на матката; крайниците са разположени странично с вдлъбнатина в дъното на матката; дъното е широко с вдлъбнатина; палпиране на туморно образувание, прилепнало към канта на матката; положителен симптом на Пискачек при раннна бременност; изместване на матката встрани от надлъжната ос; подвижна глава при прима гравида в терин; седалищно раждане.

Допълнителните методи за изследване при небременните жени са следните:

– хистерография най-често прилаган метод, който определя вътрешната морфология на матката;
– хистероскопия чрез нея може да се огледа кухината на матката и да се установи наличието на септум и двурога матка; – лапароскопия чрез нея се определя външната конфигурация на матката (изпъкнало или седловидно дъно, двурогост или двойственост);
– ретроградна артериография – Мaуег (1941) обръща внимание върху пневмопелвеохистеросал-пингография (РРНSG), чрез която се вижда достатъчно ясно конфигурацията на матката;
– ехография ценен метод при поставяне на диагнозата на вродените аномалии на матката. С нея се определя точно външната конфигурация на матката. Данните, получени единствено по един от описаните допълнителни методи, не са достатъчни да определят точната форма на аномалията.

Само чрез хистерографията, както най-често се прави, не е достатъчно да се постави диагноза за вида на малформацията. В такива случаи може да се говори за „ненормална хистеро графична кухина на матката. Същото се отнася и за изолираното лапарокскопско, лапаротомично или ехографично изследване по време на което не може да се види наличието на вътрешна преграда на матката. При поставяне на диагнозата е необходимо да се съпоставят вътрешният образ на кухината на матката, установен от добре извършена хистерография в анфас и в профил; – външната морфология на матката, доказана чрез лапаротомия, лапароскопня или ехография — за дъното и тялото на матката, и оглед със спекулум, който разкрива наличието на една или две шийки, двойно влагалище и др.
Според W. S. Jones е необходимо също така да се определи функционалната стойност на матката с породи. Необходимо е да се определят и качеството на миометриума, рецептивнсстта на ендометриума, пълноценкостта на кръвоснаодяването и инервацията на матката и др. Това оценяване не може д а се обоснове с реални фактори, които все още не са регламентирани.

От практиката е известно, че износването иа бременности при подобни вродени пороци често се изменя значително и парадоксално при различните жени. Необходимо е също така да се изключи или докаже съществуването н на други вродени пороци, придружаващи основното — яйчници, тръби, сърдечни и гръбначни смущения и особено на пикочната система. Много автори (Ярцева, 1970; Semmens, 1965; Woolf, Allen, 1955, и др.) потвърждават често срещаните бъбречни аномалии у жени с аномалии в половин апарат, н смятат, че изследването на една болна с генитална нлм пикочна малформация трябва да обхване и двете системи. Интравенозната урография обаче не се практикува системно и видът на малформацията не се определя достатъчно точно. Ето защо категорично не може да се твърди за съществуване на предпочитат! връзки между някои видове малформации на матката и бъбреците. Ярцева (1970), като наблюдава 1263 пациентки с аномлиии в бъбреците, намира при 4-15 (35,7%) пороци в развитието на половите органи. Semmens (1965) при изследвани 56 случая с аномалии на матката прави пиелография само при 24 и намира при 6 едностранна агенезия на бъбрека (25%), при 2 аномалии в бъбрека (8%), от 12-те жени с uterus bicornis bicollis при 5 (41,6%) липсва един бъбрек; Со11Ins (1932) при наблюдаваните 231 жени с едностранни ренални аномалии намира при 90% от тях генитални аномалии. Woolf, Allen (1953) твърдят, че при неправилното развитие на единия Мюлеров канал съществуват големи бъбречни усложнения (100%), докато при големи аномалии в отделителната система има 35% двустранни дефекти на Мюлеровите канали.
Автори: Тодор Ананиев

Back to top button
Close