В самото начало noorificium externum се появява слузоподобен секрет, образуван от булбоуретралните жлези. Предназначението на този секрет е да балансира рН на уретралния канал спрямо киселото рН на урината, както и улесняване на протичането на процеса на еякулация.
Началото на истинската еякулация се предхожда от бърз транспорт на сперматозоиди в епидидимален секрет до простатната част на уретрата. Тук 25-30 простатни жлезисти отделения едновременно започват изпразването на тяхната секреция, в която сперматозоидите се суспендират. Простатният секрет на вид е течност и не образува гел след еякулация (първа фракция), съдържа главната част от сперматозоидите и попада първа върху цервикалната слуз.
Престоят на сперматозоидите в епидидимиса дава възможност за свързване на хроматина с цинка, а цинкът в простатния секрет стабилизира компактността на ядрената ДНК.
За да сме сигурни в последователността на отделените фракции, се изследват секреторните маркери: цинк за простатната жлеза и фруктоза за семенните мехурчета. По този начин се установява и разбира, че при полов контакт не съществуват условия за взаимодействие между тези фракции.
Така разгледан въпросът за семенната фруктоза като субстрат за сперматозоидния метаболизъм трябва да бъде променен, имайки предвид негативните ефекти, които семенно-мехурчестата течност има върху сперматозоидите (намаляване на виталитета, мотилитета и хроматиновото пакетиране) и че сперматозоидите нормално не влизат в контакт с нея.
Друга роля за фруктозата и други „необичайни“ захари в семенната течност на животни и бозайници е може би да нормализира осмотичното налягане до 290 mosmol/l. Семенните мехурчета съдържат 40 милиона пъти по-високи концентрации на простагландини, отколкото кръвта и тяхната физиологична роля също така остава да бъде ясно детерминирана.
Сперматозоидният транспорт в женския генитален тракт.
Сперматозоидите, попаднали в женския генитален тракт срещат далеч по-физиологична среда, благоприятстваща разгръщането на сперматозоидните функции: капацитация, хиперактивация и акрозомна реакция. Бариерите на овоцита позволяват преминаването на компетентни сперматозоиди. Сперматозоидът, който накрая се свързва с яйцеклетката е този, който е извършил капацитация, развил е хиперактивираща подвижност, носител е на качествата да премине през кумулусната маса, показал е правилния код за свързване към zona pellucida, претърпял e акрозомна реакция, прекосил e zona pellucida и накрая е показал правилния код за свързване към овоцитната мембрана и е имал способността да се свърже с нея (фузия).
Източник: МедИнфо
Автори: Д-р Р. Станиславов, В. Николова
КНИГОПИС:
1. DeBaun MR, Niemitz EL, Feinberg AP. Association of in vitro fertilization with Beckwith-Wiedemann syndrome and epigenetic alterations of LITI and H19. American Journal of Human Genetics 2003; 72, 156-160.
2. Hewitson L, Simerly CR, Schatten G. Fate of sperm components during assisted reproduction: implications for infertility. Human Fertility (Cambridge) 2002; 5, 110-116.
3. Kvist U. Genetics, ethics and the gametes – on reproductive biology, multiple pregnancies and ICSI. Acta Obstet Gynecol Scand 2000; 79, 913-20.
4. Maher ER, Brueton LA, Bowdin SC et al. Beckwith-Wiedemann syndrome and assisted reproduction technology (ART). Journal of Medical Genetics 2003; 40, 62-64.
5. Mann T, Lutwak-Mann C. Male Reproductive Function and Semen. Berlin and Heidelberg: Springer-Verlag 1981.
6. Powell K Fertility treatments: Seeds of doubt. Nature 2003; 17, 656-658.
7. Schatten GP Safeguarding ART.Nature cell Biology 4 Supplement 2002, 19-22.
8. Williams M, Hill CJ, Scudamore I et al. Sperm numbers and distribution within the human fallopian tube around ovulation. Human Reproduction 1993; 8, 2019-2026.
