Хормонална терапия и видове полови хормони. Използването на хормоналната терапия в гинекологията е важна част от диагностиката и лечението.
То изисква, обаче отлично познаване на хормоналния баланс на хормоните в организма, тяхното фазово секретиране и техния метаболизъм. Хормоналната терапия се предшества от изследвания на кръвта или урината.
Основни принципи: Първите въпроси свързани схормонотерапията са каква терапия да се използва. Стимулираща или блокираща.
Стимулиращата терапия се прилага основно при хормоналния стерилитет и при разстройства на менструалния цикъл. Тази терапия се провежда с различни хормони в зависимост от уврежданията.
Стимулиращата терапия се прилага основно при хормоналния стерилитет и при разстройства на менструалния цикъл. Тази терапия се провежда с различни хормони в зависимост от уврежданията.
Блокираща терапия е медикаментозното подтискане на ХХЯ–та ос (хипоталамус-хипофиза-яйчник). Постига се чрез постоянното приемане на гестагени (оргаметрил), циклично прилагане на контрацептиви или на агонисти на гонадолиберина. Блокиращата терапия се прилага при наличието на ендометриозни огнища, миоматозни възли или възпалителни процеси.
Субституираща терапия на практика се провежда само с полови стероидни хормони при жени с оперативно отстранени или унищожени от болестен процес яйчници. При жени под 40 – 45 годишна възраст, себституиращите естрогени се съчетават с гестагени. В по – късна възраст естрогените се предписват в минимална доза без гестагени.
Хипоталамични хормони:
От десетилетия в медицинската практика се прилага гонадолиберинът – декапептид. Прилагането му в дози от 10 до 25 µg през 90 – 120 мин. Действа стимулиращо на хипофизната жлеза. Такова прилагане се използва с диагностична цел. Лечението с гонадолиберин се провежда с инфузионна помпа, която автоматично подава през определен период от време необходимото количество от медикамента. Прилагането му в продължение на 10-14 дни стимулира ХХЯ-та ос и нормализира овулаторния цикъл. Лечението може да се прилага неограничено време, но на практика се прилага в няколко цикъла на стимулация на овулацията при овариална хиперандрогенемия или при хормонален стерилитет.
Прилагането на големи дози гонадолиберин води до обратния ефект. Подтиска ХХЯ-та ос. Използването на нативен гонадолиберин в практиката е трудно, защото изисква непрекъсната инфузия на хормон. ХХЯ- та ос, обаче лесно се подтиска с помощта на т. нар. агонисти на гонадолиберина – синтетични препарати с основна химическа формула на гонадолиберина. Получените аналози имат същия стимулиращ ефект като гонадолиберина и то пъти по – мощен. Препаратите се прилагат 3 пъти на ден назално (в носа), чрез инхалиране до веднъж месечно с мускулно приложение или с лепенки.
Напоследък по същиа път се синтезират препарати, които имат директен, без първоначалната стимулаторна реакция, блокиращ ефект върху хипофизната жлеза. Тези препарати се наричат антагонисти на гонадолиберина.
Прилагането на големи дози гонадолиберин води до обратния ефект. Подтиска ХХЯ-та ос. Използването на нативен гонадолиберин в практиката е трудно, защото изисква непрекъсната инфузия на хормон. ХХЯ- та ос, обаче лесно се подтиска с помощта на т. нар. агонисти на гонадолиберина – синтетични препарати с основна химическа формула на гонадолиберина. Получените аналози имат същия стимулиращ ефект като гонадолиберина и то пъти по – мощен. Препаратите се прилагат 3 пъти на ден назално (в носа), чрез инхалиране до веднъж месечно с мускулно приложение или с лепенки.
Напоследък по същиа път се синтезират препарати, които имат директен, без първоначалната стимулаторна реакция, блокиращ ефект върху хипофизната жлеза. Тези препарати се наричат антагонисти на гонадолиберина.
Гонадотропни хормони:
От предния дял на хипофизата се произвеждат три хормона, които се наричат гонадотрапни. Това са фоликулостимулиращия хормон (FSH), лутеинизиращия хормон (LH) и пролактин (PRL). Производството на FSH и LH бележи пик в средата на цикъла, докато PRL остава същата с много малки колебания по време на МЦ. Характерът на ендогенната секреция (секретирани от жлеза с вътрешна секреция) определя и самото им прилагане – препарати с LH действие и препарати с FSH действие. В миналото са били произвеждани хормони от свински хипофизи или конски серум. Такива вече не се прилагат. Днес FSH препаратите се извличат от урината на жени около менопауза. Някои препарати съдържат 75 UI FSH и 75 UI LH, въпреки еднаквото количество на двата хормона лечебното действие на препарата има FSH насоченост. Фирмите произвеждат и т. нар. чисти FSH препарати.
Прилагането на гонадотропните хормони започва от 1-ия до 3-тия ден на МЦ. Едновременно с това се проследява стероидогенезата и фоликулогенезата. При наличие на поне един доминантен фоликул (с размери 17 мм) в един от яйчниците и при стойност на естрадиола (Е2) над 300pg/ml , стимулацията с FSH може да се преустанови и най – рано 24 часа след последната доза FSH да се приложи Pregnil. След 36 до 40 часа настъпва овулацията.
Пролактина няма приложение в клиничната практика. Неговата концентрация е изключително важна за протичането на стероидогенезата. Ниските пролактинови концентрации смущават производството на Е2 и Prog, също така обаче високите пролактинови концентрации блокират този процес. Затова в практиката широко приложение има препаратът Parlodel . Той повлиява повишената пролактинова секреция и на практика методът е удачен за лечение на хиперпролактинемията.
Пролактина няма приложение в клиничната практика. Неговата концентрация е изключително важна за протичането на стероидогенезата. Ниските пролактинови концентрации смущават производството на Е2 и Prog, също така обаче високите пролактинови концентрации блокират този процес. Затова в практиката широко приложение има препаратът Parlodel . Той повлиява повишената пролактинова секреция и на практика методът е удачен за лечение на хиперпролактинемията.
Полови стероидни хормони:
Според строежа си стероидните хормони формират три групи: – естрогени, – андрогени, – гестагени. Половите стероидни хормони се отделят циклично в организма, като пик на отделянето е в средата на МЦ и втората половина на МЦ. Пикът в отделянето на Prog е в междинната лутеинова фаза. Това определя и времето на приложение на половите стероидни хормона.
Естрогените се прилагат в първата половина на цикъла, а гестагените във втората половина. Естрогените могат да се прилагат и във втората половина на цикъла, но задължително с гестагени. Прилагането на андрагени при жената в последно време има все по – ограничени показания поради наличието на широка гама от препарати с много по – малко странични действия.
Естрогени. По степента на странични действия и по химически строеж, естрогените могат да се разделят на няколко групи. Представител на синтетичните естрогени от групата на стилбените е Oroestron. Не се прилага в съвременната практика. От рода на синтетичните естрогени е и групата на етинилестрадиола. Той заедно с местранола са едни от най – често срещаните съставни части на контрацептивните препарати. Третата група естрогенови препарати са естерите на нативните естрогени. Тези препарати са само за парентерално приложение (през устата) и много често са съставна част на препарати, съдържащи и андрогени или гестагени. Съществуват и други групи естрогенни препарати. Те имат по – меко биологично действие или по – малко странични ефекти.
Гестагени. От гестагенитенай – честа употреба има нативния Prog. Като гестагени се прилагат и препарати – андрогенови производни. Те имат слабо андрогенно, мощно гестагенно действие и предимството да се прилагат през устата.
Андрогени. Както беше отбелязано, андрогените днес са изместени от други по – модерни препарати. Приложение все още намира тестостерона.
Антихормони. Освен описаните хипоталамични, хипофизарни и полови стероидни хормони в гинекологичната практика имат място и т. нар. антихормони.
