Интраутеринна инсеминация/IUI/ – Вътрематочната инсеминация е процедура, при която семенната течност, чрез специални техники на обогатяване сперматозоидите на мъжа се подготвя, концентрира и инжектира директно в матката на жената.
При обикновен сексуален контакт, само част от сперматозоидите успяват да достигнат до фалопиевите тръби на жената,където се осъществява оплождането. Чрез вътрематочната инсеминация се увеличава многократно техния брой.
Индикации за IUI
Вътрематочната инсеминация се препоръчва при двойки с неизяснен инфертилитет, които са правили неуспешни опити за забременяване поне една година.
такова лечение е оправдано да се приложи при жени със спонтанна овулация;
при жени с проходими маточни тръби;
при нормални показатели на спермограмата при партньора;
при жени под 40 годишна възраст;
запазен яйчников резерв.
Контраиндикации за IUI
– Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени със запушени фалопиеви тръби. За целта се прави рентгеново изследване, наречено хистеросалпингография (ХСГ);
– Вътрематочната инсеминация има много ниска успеваемост при жени над 40 годишна възраст;
при по-млади жени с високо ниво на ФСХ на третия ден от цикъла или други индикации за намаляващ или – изчерпан яйчников резерв;
– наличие на ендометриоза;
– нисък брой, подвижност или нарушения в морфологията на сперматозоидите при партньора.
Необходими изследвания преди стартиране на процедура IUI
– тест за проходимост на маточните тръби;
– яйчников резерв при жената и сперограма при партньора;
– изследване за инфекциозни причинители от генитална система;
– микробиологично изследване на влагалищен секрет и еякулат;
– изследване за СПИН, Васерман, Хепатит В, Хепатит С;
Видове IUI
Хомоложна – в повечето случаи, при вътрематочната инсеминация се използва еякулат от партньора.
Хетероложна – в други случаи, обаче, при нарушения в спермограмата се прилага донорска инсеминация, при която се използва проверена семенна течност от анонимен донор.
Какво представлява инсеминацията
Нормално при жената, яйчника образува един доминантен фоликул, съответно една яйцеклетка. При инсеминацията се провежда стимулация с медикаменти, за да се произведат поне 2 – 3 яйцеклетки, които да достигнат до зрялост. Обикновено се използват хормонални медикаменти – хапчета или инжекции, за да се стимулират яйчниците да произведат фоликули и да настъпи овулация.
Когато пациентката използва медикаменти за стимулация, е важно да се изследва нивата на хормона естрадиол в кръвта и да бъде проследявана на ултразвук, за да може лекарят да измерва нарастването на фоликулите.
В случаите, когато няма нито мъжки, нито женски доказан фактор за инфертилитет, вътрематочната инсеминация може да се осъществи на естествен цикъл. Това означава само да се следят нивата на лутеинизиращия хормон (ЛХ) и да се правят ултразвукови прегледи при жената. Това дава възможност да се определи кога да се направи инсеминацията, без да се приемат медикаменти.
Около времето на очакваната овулация, когато лутеинизиращия хормон достигне своя пик спермата на мъжа се обработва чрез “измиване” в лабораторията. Този процес отделя качествените сперматозоиди от другите и от останалите компоненти на семенната течност. Отделената и промита семинална течност, съставена само от бързоподвижни сперматозоиди, се инжектира в цервикалния канал или високо в кухината на матката посредством много тънък и мек катетър. Ехографски контрол на положението на катетъра е възможно при пълен мехур, но не е задължително. Инсеминацията е амбулаторно провеждана манипулация. Тя е безболезнена и не изисква анестезия.
Инсеминацията не е удачно да се прилага при жени с увредени или запушени маточни тръби, при цервикални индикации, при жени в напреднала възраст, при малко и с лошо качество яйциклетки, при данни за мъжки фактор.
Успеваемостта е по-висока при жени, които нямат спонтанна овулация (ановулация) и са стимулирани с медикаменти преди процедурата, тъй като техният инфертилитет е причинен именно от липсата на спонтанна овулация. Забременяванията са по-чести, когато преди инсеминация стимулацията е с инжекции с гонадотропини.
По-висок е обаче и риска от многоплодна бременност. Това е така, защото инжекциите стимулират узряването на повече яйцеклетки и съответно яйцеклетки увеличават шанса за забременяване. Жената остава на гинекологичния стол през следващите 15 до 30 минути след процедурата. Спермата не изтича, когато жената се изправи, тъй като е била депозирана високо в маточната кухина.
Реинсеминация
Понякога се налага инсеминацията да се проведе в два последоателни дни. Това се прави, когато има повече от един фоликул и вторият или другите овулират по-късно. Също така, когато е налице ниска биологична преживяемост на сперматозоидите при мъжа.
След провеждането на процедурата жената пролежава около 30 тина минути. Изписва й се прогестеронова терапия, която подпомага имплантацията и двойката може да се прибере в къщи. Т.т. провежда се амбулаторно.
Инсеминацията е сравнително евтина репродуктивна техника, с по-лека медикаментозна стимулация или без такава /на естествен цикъл/ и е удачна за много двойки. Трябва, обаче да се уточни, че успеваемостта е доста по-ниска от ин витро процедурата.
Интраутеринна инсеминация на естествен цикъл
При нея не се ползват хормонални препарати за стимулация на яйчника. Изчаква се спонтанна овулация, при която се развива доминантен фоликул. Той се проследява на ултразвук, а също така се следят нивата на Естрадиола и Лутеинизиращия хормон. Техните нива дават представа на лекаря за настъпилата овулация и определя момента за провеждане на процедурата.
