Eндометриоза е извънматочна поява на ендометриална тъкан, която често се изразява с кисти, съдържащи кръв.

Ендометриоза е състояние, при което клетките, които обикновено присъстват във вътрешността на матката (ендометриума) са открити извън нея. Това означава, че лигавицата от вътрешността на матката се намира и извън нея. Ендометриалните клетки са клетки, които кървят всеки месец по време на менструалния цикъл, съществуват при жените в детеродна възраст. По клетъчен растеж, не става въпрос за рак, а за доброкачествено заболяване. Въпреки, че не винаги са налице симптоми, то може да бъде болезнено и води до други проблеми.

Лигавицата на матката се състои от вид тъкан наречена ендометриум, съставен от ендометриални клетки. Те всеки месец се подготвят за оплодената яйцеклетка. Ендометриума е тъканта в която се имплантира яйцеклетката и расте, ако тя бъде оплодена. Ако яйцеклетката не е оплодена, ендометриума излиза от тялото по време на менструалния период.

Ендометриалните клетки, които растат извън матката – обикновено на яйчниците, маточните тръби, външната стена на матката, или червата – се наричат импланти. Въпреки това, тези импланти следват същото развитие като на ендометриалната лигавица на матката за задебеляване и кървене. Възникнат проблеми, тъй като тези израстъци са извън матката и кръвта не може да преминава през тялото. Това може да доведе до образуване на съединителна тъкан или кисти, както и трудности с забременяването.

Риск от ендометриоза

Ендометриоза

Смята се, че ендометриозата засяга милиони жени и в повечето случаи се диагностицират жени, между 25 и 35 годишна възраст. Тъй като повечето жени нямат симптоми, точното разпространение е неизвестно. Това състояние е много рядко при жени след менопауза. Други рискови фактори за ендометриоза са – високи и слаби жени с ниско тегло и нисък индекс на телесна маса.

Причини за ендометриоза

Ние не знаем точните причини за ендометриоза, но има няколко теории.
– Изследователи твърдят, че хормона естроген, който е с най-високо ниво по време на детеродна възраст, може да способства за ендометриоза.
– Ретроградна менструация – когато ендометриалната тъкан се отлага на странни места и менструалния поток се събира в маточните тръби и коремната кухина.
– Метаплазия – повърхностите и лигавиците на тазовите органи са клетки, които могат да се превърнат в други форми на тъкани, като например ендометриални клетки.
– Хирургична – възможно е ендометриална тъкан да бъде изнесена директно от матката по време на епизиотомия или цезарово сечение.
– Нарушения на кръвта и лимфната системи – ендометриалните клетки, чрез кръвта и лимфната система попадат на отдалечени места като мозъка и други, далече от таза.
– Нарушения на имунната система – може да накара организма да не познае и унищожи клетки или тъкани, които се разрастват, където не трябва да бъдат.

Симптоми при ендометриоза

Повечето жени с ендометриоза нямат симптоми. Наличието на следните обаче говори за съществуването на ендометриоза:
болка в таза, корема, ректума, вагината, или долната част на гърба. Болката може да настъпи само през определени периоди на менструалния цикъл, по време на секс, при дефекация, по време на овулацията, или през цялото време.
Патологично кървене, зацапване или кървене между периодите, кървене след секс, или кръв в урината и изпражненията.

Ендометриоза – Диагностика

За да се диагностицира ендометриоза, лекаря трябва да свали фамилна анамнеза, както и да уточни сегашното състояние на пациентката. Необходимо е също, да се проведе изследване на таза, което да включва анализ на вагината и ректума.

Една диагностична стратегия предвижда да се предпише лечение за ендометриоза и да се изчака да се види какъв ще бъде ефекта. Подобрение след лечението обикновено означава, че проблемът е най – вероятно ендометриоза.

Образни изследвания като ултразвук, ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография също може да се използват да се търсят кисти на яйчниците . Въпреки това, единственият сигурен начин за диагностика е чрез лапароскопия. Влиза се в коремната кухина с тънка тръба с камера в единия край, която се вкарва да се търсят импланти, белези, или кисти. Ако лапароскопия не е на разположение, може да се наложи провеждането на по-голям разрез – лапаротомия. Всяки един от тези хирургични методи могат да предоставят проби от тъкани – биопсии, които също са важни за диагностиката.

Лечение на ендометриоза

Въпреки, че няма лек за ендометриозата, има някои добри лечения. Възможностите за лечение зависят от целта на пациента и се различават по това дали жената иска да забременее или лечението е насочено към отстраняване само на болката. Двата най-често срещани метода на лечение са лекарствения и хирургическия.

– Лекарства за болката (НСПВС или нестероидни противовъзпалителни средства) са предназначени за намаляване на кървенето и болката, свързани с менструални спазми в таза.

– Противозачатъчните хапчета могат да намалят болката и да намалят имплантите, но не може да се използва от жени, които желаят да забременеят.

– Хормонална терапия често спира менструацията и се свиват имплантите, но това може да предизвика реакции. Те предоставят само временно облекчаване на болката и пречат на жената да забременее.

– Хирургия при ендометриоза – обикновено не се препоръчва за жени, които наближават менопауза, тъй като ендометриозните симптоми приключват след спиране на цикъла. Въпреки това, понякога операцията е реален изход, особено ако ендометриозата не отговаря на лечение с лекарства и има запушване на пикочните органи и червата.

Лапароскопията премахва импланти и съединителна тъкан, намалява болката и често подпомага плодородието.
Лапаротомия се препоръчва при случаи с анатомични особености.
Хистеректомия (отстраняване на матката) е последна инстанция за силна болка.
Оофоректомия (отстраняване на яйчниците) също е последна инстанция за силна болка.

Хирургичното лечение е много ефективно за намаляване на болката, но рискът от рецидив е по-висок от 40%.