Сексуални смущения е термин , който обхваща широк кръг от проблеми в сексуалната изява и в сексуалната връзка. Трудностите могат да варират от чисто физическия отговор до цялостните отношения между партньорите.
Сексуалността и сексуалното развитие започват много рано и са значително повлияни от околната среда. Родителското отношение, сексуалното образование и началният сексуален опит слагат отпечатък върху сексуалните изяви за цял живот. Човешкият сексуален отговор е физически и психичен и същевременно е част от общите взаимоотношения между партньорите. Една от основните причини за сексуалните смущения е сексуалното пренебрегване и неумението за изразяване на желанието и удоволствието от сексуалната връзка. В много случаи се издига преграда срещу сексуалното удоволствие. Страхът от неуспех или недобра изява е също чест фактор в сексуалните нарушения.
При двойки или семейства при които има сексуални смущения е характерно избягването на сексуалните контакти, нежелание да се разговаря по проблема, увлечаване на мастурбацията със заместващи въображаеми партньори и най – характерното е – намалено самочувствие.
Основните сексуални нарушения при жената са: фригидност, липса на оргазъм, нимфомания, вагинизъм, диспареуния.
І. Фригидност – липса на сексуално желание (либидо) и на сексуална възбуда или отговор. Сексуалните стимули не провокират еротично чувство и изменения в гениталиите, характерни за сексуалния цикъл.
При търсене на причините за фригидността трябва да се има предвид, че либидото е резултат на психика, влияние на обкръжаващата среда и по-малко на хормонално състояние. Либидота е по – силно изразено при мъжа отколкото при жената, където то трябва да бъде стимулирано.
Липсата на либидо е нормално състояние преди пубертета и при някои жени след менопаузата. По време на бременност сексуалното желание намалява, понеже психиката на жената е заета с мисли за бъдещото дете. Известно време след раждането интересите и вълнението се съсредоточават изцяло върху новороденото и майчиния инстинкт преобладава пред сексуалния.
Наблюдават се големи вариации в унаследения сексуален инстинкт. Липсата на всякакво либидо се среща твърде рядко. Такива жени обикновенно не се женят или намират подобен партньор и насочват интересите и енергията си в друга насока.
Фригидността може да бъде резултат на пуританско възпитание или на идеи, обявяваще половия акт за грях. Сексуални травми в детството или юношеството могат да премахнат всякакво полово влечение за цял живот. След продължително и неуспешно лечение на стерилитет, жената се чувства отчаяна и може да загуби желание за сексуален контакт. Също нерядка причина за фригидност може да бъде продължителната липса на полов живот. При тежки хронични или остри заболявания, сексуалните функции изчезват или намаляват, за да се съхранят другите. Изключение прави туберкулозата, при която понякога либидото се повишава. Значителните нарушения на ендокринните функции са редки, но са възможни причини за фригидност. Наблюдава се при първични и вторични нарушения на надбъбречната функция с последващо ниско серумно ниво на андрогените и кортикостероидите. Нарушения на либидото има при заболявания на щитовидната жлеза и при тежки форми на диабет.
При лечението на фригидността съществено значение има установяването на причината. След разясняване на двамата партньори, ефектът обикновенно е добър. Хормоналната терапия е незадоволителна освен при явни хормонални нарушения. Афродиаците също почти нямат въздействие. Изключение прави алкохола, който понякога временно премахва задръжките. При по – упорити случаи се налага лечение от психиатър и сексолог.
ІІ. Липсата на оргазъм е друга форма на сексуално нарушение, при което не се достига до колуминация в сексуалния цикъл. Фригидността и липсата на оргазъм са отделни сексуални нарушения, въпреки, че често се срещат заедно. За разлика от фригидността при липсата на оргазъм има сексуално желание и сексуален отговор, макар и непълноценен. Много жени нямат оргазъм и това най – вероятно се дължи на недостатъчна сексуална стимулация или на психични проблеми. Някои статистики сочат, че при 30% от жените има оргазъм, 40% достигат оргазъм чрез стимулация на клитора, 20% – чрез мастурбация и само при 10% се наблюдава истинска липса на оргазъм. Липсата на оргазъм е първична или вторична, а също може да бъде постоянна, временна или само в резултат на дадени условия.
Всички причини за намаляване на либидото и сексуалния отговор могат да пречат на достигането на оргазъм. Широко разпространена причина е недостатъчна сексуална подготовка. Установена е правопропорционална зависимост между продължителността на сексуалната игра и честотата на оргазма при жената. Разпространено е мнението, че всяка жена може да преживее оргазъм при наличие на подходящ партньор. Смята се, че всяка жена има потенциал за оргазъм, но поради една или друга причина не достига до него. Много жени, въпреки, че недостигат до оргазъм, усещат удоволствие от сексуалният контакт, което най – вероятно се дължи на дълбоки взаимни чувства.
Лечението е подобно на това при фригидността, но тук трябва да се обръщо особено внимание на техниката на половия акт. Постигането на оргазъм е изкуство и на двамата партньори. Препоръчват се допълнителни способи за повишаване на сексуалната стимулация и за удължаване на времето на сексуалната игра. При жени при които няма достатъчно дразнене на клитора при полов акт поради анатомични особености, се налага пластична корекция.
ІІІ. Нимфомания. Противоположно на фригидността е нимфоманията, при която жената има непрекъснато и непреодолимо желание за полово сношение. Нимфоманията е натрапчива идея, която се крие трудно от околните. Тя е сериозно сексуално отклонение, тъй като може да доведе до престъпване на законите и нормите на обществото.
Причините за нимфоманията е повишеното либидо, въпреки, че голяма част от нимфоманките са неспособни да изживеят оргазъм. С времето половият акт става отчайващо изживяване, но въпреки това желанието за него не престава.
Нимфоманията може да бъде също изява на вътрешен конфликт, на смутен семеен живот в детството или в момента. При част от жените след настъпване на менопаузата се наблюдава повишен подтик към сексуален живот – израз на страх поради загуба на женствеността, на приблекателността и изчерпване на времето за активен живот.
Лечението е трудно, ако не се установе и отстрани точната причина. Необходима е подходяща контрацепция и запознаване с начините за предпазване от сексуално предаваните болести. За намаляване на патологично повишеното либидо се препоръчва пренасочване на мислите и енергията, както и преустановяване употребата на алкохол. Хормоналното лечение е без задоволителен резултат. Оперативното премахване на яйчниците е нецелесъобразно – нимфоманията е психично заболяване.
ІV. Вагинизъм е неволеви спазъм на мускулите около входа на влагалището. При силно изразен вагинизъм в спазъм са още някои мускули на бедрата. Спазмът е придружен от болка и бурна поведенческа реакция. Вагинизмът не позволява извършването на полов акт, въпреки наличието на либидо. Оргазъм се достига само чрез клиторна стимулация. Вагинизмът възниква при опит за сексуален акт, гинекологичен преглед и дори при поставянето на тампон във влагалището. Състоянието засяга нераждали и раждали, а бременността не винаги го премахва.
Диагнозата се поставя чрез внимателна преценка на психогенната реакция при опит за гинекологичен преглед. Въпреки съгласието на жената, пълноценен гинекологичен преглед е невъзможен поради спазъм на влагалищния вход и неволевата реакция на пациентката.
Причините могат да са психични или органични. Психичните са вследствие пълното отричане на секса поради сексуална травма, фобия от половия акт или навлизане на чуждо тяло във влагалището, спомени за неприятни сексуални изживявания и др. Органичните причини са по – редки.
Лечението започва още на гинекологичния стол с обяснение на двамата партньори, че състоянието е неволево. Убеждава се жената, че гениталиите й са нормални, за да може с времето да осъзнае психичният характер на заболяването. Задачата на лекаря е след съответното успокоение да въведе малък дилататор или пръст във влагалището и пациентката да се убеди, че това е възможно, без да предизвиква неприятно усещане. В домашни условия жената сама продължава лечението. Към пълноценен акт се преминава едва след благополучно преминаване на всички стадии. Целта на процедурите е не да се дилатира влагалището, а да се убеди пациентката, че не се касае за органично увреждане.
V. Диспареуния означава болезнен и затруднен полов акт, а апареуния – невъзможност за полов акт. За разлика от вагинизма при диспареунията няма психогенна реакция с неволеви спазъм. Двете често са свързани и понякога не може да се каже коя е причината и кое е следствието. Диспареуния се наблюдава и при мъже.
Честа причина е недостатъчната възбуда на жената – проникването на члена е затруднено и болезнено за двамата партньори. След овлажняване на гениталиите диспареунията изчезва. Здравото влагалище на полово зрялата жена се разтяга без болка. Влагалището не е източник на болезнени усещания. Диспареунията никога не произхожда от влагалището, а от тъканите и органите около него.
За диференциалната диагноза е необходимо изясняване характера на болковото усещане. Ако болката продължава часове или се явява след полов акт, най – вероятно причината е психогенна. Органните причини за диспареунията се третират според естеството на заболяването. Диспареунията – резултат на позициата на матката или дисцендирал яйчник, може да се преодолее чрез промяна на положението по време на акта и много рядко се налага оперативна намеса.
