Слюнчените жлези са образование на устния епител и тяхната основна функция е производството и секреция на слюнка. Заушката или паротита е остро вирусно заболяване, което засяга околоушните слюнчени жлези. Причинява се от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Източник на тази зараза е болният човек, а възприемчивостта към заразата е висока.
Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път и по тази причина е лесно преносимо заболяване. Болният предава заразата, като това става 6 дни преди и 9 дни след повята на първите симптоми на заболяването. Боледуват най-често децата, на второ място са мъжете, които са два пъти повече от жените. Обикновено протича леко или средно тежко. Засяга хора от 3 до 40 годишна възраст. Най-често деца на 12-14 години.
Инкубационият период (от момента на заразяването до изява на първите симптоми) продължава средно от 12 до 24 дни. Заболяването отшумява за 1-2 седмици. Не толкова рядко се наблюдават и усложнения. След преболедуване на заушка се развива траен имунитет, т.е. повторно боледуване не е възможно.
Епидемичния паротит или заушка се характеризират с остро начало. Симптомите са: висока температура, главоболие, подуване и болезненост на слюнчени жлези, болки в ушите при дъвчене. Първоначално може да се подуе само едната паротидна жлеза, след 1-2 дни и другата. Може да протече и с подуване само на едната жлеза – едностранно. Възпалението на паротидната жлеза води до увеличение на бузата, оттам специфичното название заушка, а назад във времето нашите родители са я наричали още – „Свинка“, поради специфичния облик.
Заушката може да доведе до някои усложнения. Такива са:
- Възпаление на задстомашната жлеза (панкреатит). Протича с увредено общо състояние, характерна силна болка в горната част на корема, гадене и повръщане, диария.
- Менингит и енцефалит. Те са прояви на мозъчното засягане. Тежко протича със сериозни последствия.
- Орхит (визпаление на тестисите). Проявява се при момчетата, които развиват заушка в пубертетната възраст.Около 1/3 от тях развиват остър орхит. Това се случва най-често в края на първата седмица на заболяването. Болните се оплакват от втрисане, от главоболие, от силни болки в скротума, които се разпространяват към инвиналните гънки и се усилват при ходене. Температурата продължава да се повишава. При оглед се вижда, че тестисите са увеличени понякога и до три пъти. Кожата е подута и зачервена. При пипане тестикулът е плътен, силно болезнен. Тези симптоми продължават около седмица. Всичко приключва до края на втората седмица. В някои по – редки случаи може да се стигне до атрофия (унищожаване на тестиса). Двустранното засягане на тестикулите може да доведе до азоспремия (липсата на производство на сперматозоиди) – пълен стерилитет. Възможно е и да има производство на лошокачествени и малко по количество сперматозоиди, които могат да оплодят яйцеклетката.
Лечението е симптоматично. Профилактиката се свежда до ваксиниране с жива атенюирана ваксина.
