Вирусен хепатит тип Д и бременност. Определение. Острият вирусен хепатит Д (ОВХД) е инфекциозно заболяване, характеризиращо се с увреждане на паренхима на черния дроб. Заболяването протича тежко, дори фулминантно, когато се прибави като суперинфекция в хода на ВХВ, и по-леко при едновременно заразяване.
Етиология. Причинява се от HDVи изглежда, че той е най-интересния уникален вирус.
Епидемиология. ОВХД е разпространен почти във всички страни по света. Не е познат животински резервоар на HDV, заболяването е почти антропоноза – експериментален HDV хепатит се възпроизвежда у шимпанзета, предварително заразени с HBV.
Механизъм на предаване. Те са както при ВХВ (вирусен хепатит В):
1. Непарентерален – полов, битов път.
2. Предаване майка-дете.
3. Парентерален- наркомани, татуировки, кръвни манипулации, стоматологични интервенции.
Като основен източник се приема HBVносители.
Патогенеза.Тя е недобре изяснена. Допуска се, че е сходна с тази на ВХВ.
Суперинфекцията на HDV води до тежко чернодробно увреждане, включително и фулминантен ход на заболяването – създава се оптимален терен за пълна изява на патогенността на HDV. Ако инфекцията с HBV и HDV е едновременна, патогенните възможности на HDV се ограничават в рамките на HBs антигенемията – обикновенноHDV протича доброкачествено.
Инкубационен период. При делта-ко-инфекция е около 2-3 седмици от началото на ВХВ, а при суперинфесция- 2-3 седмици до 2 месеца.
Клинична картина. Симултантната инфекция с HDV се характеризира с двувълново протичане на ВХВ с повишаване нивото на общия билирубин и аминотрансферазната активност, а суперинфекцията при хроничен хепатит тип В води по-често до хронично активен хепатит ХАХ, характеризиращ се с хиперпродукция на антитела.
Внасянето на делта-инфекция у бременна с ВХВ, остър или с хронично протичане, създава сериозни проблеми както за бременната, така и за плода. Заболяването може да приеме фулминантен ход, а бременността да завърши с мъртво раждане. Преминаването на HBV и HDV у децата води до развитие на хроничен хепатит с ранно формиране на циротичен процес в черния дроб на детето.
Диагноза. Диагностичните възможности за откриване на делта-инфекция са: откриване на специфична PHK, делта-антиген и антиделта-IgM,IgG. Най-достъпен метод засега се явява откриването на делта-антиген и антиделта-специфичния IgM.
Доказването на специфична PHK HDV чрез PGR у детето е сигурен критерий за трансплацентарно предадена инфекция.
Автор: Проф. д-р Пенка Илиева
