Ролята на жлезите за развитието на гонадите

Ролята на жлезите за развитието на гонадите

Половите жлези имат герминативна и хормонална функция. Така например мъжките полови жлези — тестисите, произвеждат мъжки полови клетки

 — сперматозоиди, което е тяхната герминативна функция, и, от друга страна, те отделят мъжки полови хормони — андрогени, което е тяхната вътрешна секреция. Посредством герминативната си функция — сперматогенезата, тестисите осигуряват възпроизвеждането на вида, а чрез мъжките полови хормони те оформят половото поведение и сексуалната активност на мъжа. Герминативната функция на яйчниците се заключава в образуването и отделянето на яйцеклетката, необходима за целите на размножението, а хормоналната им функция се представя от две групи хормони — естрогени и прогестини — които осъществяват с определена циклична ритмичност регулирането на продукцията на генеративните елементи и с това — физиологични условия за ранния период на зародиша.

Предният хипофизен дял секретира гонадотропни хормони чрез които регулира активността на мъжката или женската гонада. Фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) у жената стимулира растежа и узряването на незрелия яйчников фоликул и го подготвя за стимулацията. Самостоятелно този хормон не стимулира отделянето на естрогени, но в съчетание на неговото действие с това на лутеинизиращия хормон (ЛХ) секрецията на естрогени от яйчника се повишава. Това нормално съотношение между ФСХ и ЛХ е необходимо условие и за довеждане на зрелия Граафов фоликул до овулация, както и за последващото морфологично трансформиране на фоликула в жълто тяло. У мъжете ФСХ има морфогенетично действие — стимулира развитието на семенните каналчета и сперматогенезата. ЛХ у мъжете стимулира развитието на интерстициалните клетки, които продуцират андрогени, поради което са наречени „интерстициални клетки, стимулиращ хормон ” (ИКСХ). Предният дял на хипофизата отделя хормона пролактин, който ускорява развитието на млечните жлези и лактацията. Ролята му у мъжете не е изяснена.

Участието на хипоталамуса в регулацията на половата функция беше доказано още през 1960—1961 г., когато е изолиран фактор от хипоталамичен произход, освобождаващ лутеинизиращ. хормон от хипофизата. През 1964 г. се съобщава за друг подобен фактор, който стимулира секрецията на фоликулостимулиращ хормон от хипофизата. Тези агенти бяха означени като „releasing-фактори.“ През 1971 г. А. Schally и сътр. съобщават за изолирането на един пептид, състоящ се от 10 аминокиселинни групи, който стимулира освобождаването едновременно на ЛХ и на ФСХ от клетки на предния хипофизен дял в условия in vitro и in vivo. Този факт служи като причина да се приеме, че хипоталамичният releasing-фактор, наречен вече „releasing-хормон”, регулираш освобождаването на ФСХ и ЛХ, е един и същ. В това отно-шение съществуват и противоположни мнения, които се обосновават на различията в степента при стимулиране освобождаването на преднохипофизните гонадотропни хормони. Така например хипоталамичният гонадотропен releasing-хормон предизвиква по-ранно и по-силно отделяне на ЛХ, отколкото на ФСХ. Независимо от тези съображения регулиращата роля на хипоталамуса гвърху гонадотропната секреция на хипофизата се счита за сигурно доказателство. Лутеинизиращият хипоталамичен releasing-хормон (ЛРХ) е синтезиран и се прилага като диагностичен и лечебен фактор. 

Хипоталамусът, хипофизата и гонадите представляват трите нива на ендокринната гонадна ос, регулираща половата функция в организма. Между тях съществуват сложни корелативни отношения. Тези взаимоотношения се осъществяват по механизма на права и обратна връзка. Механизмът на правата връзка се изра¬зява в стимулиращото въздействие, което всяко по-високо стоящо звено упражнява върху по-ниско разположеното. По този меха¬низъм хипоталамичните releasing-хормони стимулират освобождаването на ЛХ и ФСХ от аденохипофизата, а последните от своя страна секрецията на полови хормони от гонадите. Механизмът на обратната връзка се изразява в обратното въздействие, което всяко по-ниско разположено звено упражнява върху по-високо разположените. 

Това обяснява и често откриваното в клиничната практика съучастие на другите ендокринни жлези в нарушенията на репродукцията и сексуалността. Особено тясна е връзката между гонадите и надбъбречната кора. Синергизмът между тези две жлези се базира както на общия ембрионален произход, така и на общността на някои метаболитни пътища на стероидната хормоносинтеза в тях.

Важни са и взаимоотношенията между половите жлези и тиреоидеята. Известно е, че тиреоидните хормони играят съществена роля в регулацията на обменните процеси в различните тъкани, в това число и в гонадите, с което се оказва и косвеното влияние на щитовидната жлеза върху репродукцията и сексуалността. Освен това циркулиращите тиреоидни хормони контролират непрекъснатото функционално състояние на хипофизата и на гонадите. Необходимо условие за нормалната рецепция към половите хормони е наличието на едно оптимално ниво от хормони на щитовидната жлеза в плазмата.
Автори: Г. Дашев, СТ. Миланов, М. Протич, С. Спасов, Т. Станкушев

 

 

 

 

 

Още новини