Родови травми се получават по време на родовия акт. Под родов травматизъм се разбират уврежданията, които плодът получава по време на родовия акт.
Честотата им достига 2-6% от всички новородени и около 2% сред починалите в ранния неонатален период. Изключително податливи на травмиране са децата с телесна маса под 2500 г и много едрите деца над 4500 г.
Родовият травматизъм обуславя медицински, социални и психологически проблеми не само през неонаталния период, но и след него. За предотвратяването му особено значение има динамичното наблюдение на бременната и щадящото водене на раждането.
Родова травма се подразделя на две основни групи: биохимична и механична. Пораженията при първия тип са по-общи, докато при втория се касае за локализирани, структурни нарушения на тъкани и органи. Нерядко се наблюдава съчетание на двата вида травматизъм.
Рисковите фактори, обуславящи най-често родовотравматични увреди, могат да бъдат свързани с майката или детето:
– свързани с майката – възраст под 18 и над 40 години, затлъстяване, първораждащи, заболявания на родилката ( хронични сърдечно-съдови, ендокринни – захарен диабет, тиреотоксикоза и др.), патология на майката през бременността – вирусни, бактериални и други инфекции, наркомании, акушерска патология – прееклампсия, еклампсия, преносеност.
– свързани с плода – недоносеност, интраутеринна хипотрофия, многоплодна бременност, патология на пъпната връв, неправилни и атипични главични предлежания на плода, приложение на инструментални методи за завършване на раждането.
Биохимичен родов травматизъм. Клиничната му изява е асфиксията – хипоксия (намалено доставяне на кислород до тъканите), хиперкапния (повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта) и смесена ацидоза (нарушение на алкално-киселинното равновесие в организма). При съпътстваща исхемия на ЦНС с клинична изява състоянието сеопределя като хипоксично-исхемична енцефалопатия.
Механичен родов травматизъм.
– травми на кожа и подкожни тъкани. Най-леките увреждания на меките тъкани са еритем и абразии. Получават се при раждане на едър плод или налагане на форцепс. Следите от последния по лицето на детето преминават бързо, в повечето случаи без лечение.
Петехии се наблюдават по лицето на новороденото, родено от седалищно предлежание или със завита пъпна връв. Резултат са на повишеното налягане в сегмента на главата и венозния застой. Характеризира се с цианотичен фациес и розови лигавици. Не изискват лечение, резорбират се в първите три дни.
– травми на кости и мускули – черепни фрактури се получават най-често след прилагане на форцепс. Отклонения в състоянието на детето не се установяват, освен когато е налице и вътречерепен кръвоизлив.
Фрактура на клавикулата се получава най-често при пелвиофетална диспропорция и раменно-тазова дистокия. Диагностицира се веднага след раждането или в първите 1-2 дни. Детето ограничава диапазона на активни движения в раменната става на страната на фрактурата.
Фрактура на хумерус и фемур. Заемат второ място по честотата след тези на клавикулата. Най-честа причина за тях е раждането в седалищно предлежание. Установява се скъсяване на крайника, оток, крепитации, ограничено до липсваща активна двигателност, болезнен плач. Фрактурите зарастват за 3-4 седмици.
