Грижи за детето

Родови травми

Родови травми се получават по време на родовия акт. Под родов травматизъм се разбират уврежданията, които плодът получава по време на родовия акт.
Честотата им достига 2-6% от всички новородени и около 2% сред  починалите в ранния неонатален период. Изключително податливи на травмиране са децата с телесна маса под 2500 г и много едрите деца над 4500 г.

Родовият травматизъм обуславя медицински, социални и психологически проблеми не само през неонаталния период, но и след него. За предотвратяването му особено значение има динамичното наблюдение на бременната и щадящото водене на раждането.

Родова травма се подразделя на две основни групи: биохимична и механична. Пораженията при първия тип са по-общи, докато при втория се касае за локализирани, структурни нарушения на тъкани и органи. Нерядко се наблюдава съчетание на двата вида травматизъм.

Рисковите фактори, обуславящи най-често родовотравматични увреди, могат да бъдат свързани с майката или детето:

свързани с майката – възраст под 18 и над 40 години, затлъстяване, първораждащи, заболявания на родилката ( хронични сърдечно-съдови, ендокринни – захарен диабет, тиреотоксикоза и др.), патология на майката през бременността – вирусни, бактериални и други инфекции, наркомании, акушерска патология – прееклампсия, еклампсия, преносеност.

свързани с плода – недоносеност, интраутеринна хипотрофия, многоплодна бременност, патология на пъпната връв, неправилни и атипични главични предлежания на плода, приложение на инструментални методи за завършване на раждането.

Биохимичен родов травматизъм. Клиничната му изява е асфиксията – хипоксия (намалено доставяне на кислород до тъканите), хиперкапния (повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта) и смесена ацидоза (нарушение на алкално-киселинното равновесие в организма). При съпътстваща исхемия на ЦНС с клинична изява състоянието сеопределя като хипоксично-исхемична енцефалопатия.

Механичен родов травматизъм.

– травми на кожа и подкожни тъкани. Най-леките увреждания на меките тъкани са еритем и абразии. Получават се при раждане на едър плод или налагане на форцепс. Следите от последния по лицето на детето преминават бързо, в повечето случаи без лечение.
Петехии се наблюдават по лицето на новороденото, родено от седалищно предлежание или със завита пъпна връв. Резултат са на повишеното налягане в сегмента на главата и венозния застой. Характеризира се с цианотичен фациес и розови лигавици. Не изискват лечение, резорбират се в първите три дни.

– травми на кости и мускули – черепни фрактури се получават най-често след прилагане на форцепс. Отклонения в състоянието на детето не се установяват, освен когато е налице и вътречерепен кръвоизлив.

Фрактура на клавикулата се получава най-често при пелвиофетална диспропорция и раменно-тазова дистокия. Диагностицира се веднага след раждането или в първите 1-2 дни. Детето ограничава диапазона на активни движения в раменната става на страната на фрактурата.

Фрактура на хумерус и фемур. Заемат второ място по честотата след тези на клавикулата. Най-честа причина за тях е раждането в седалищно предлежание. Установява се скъсяване на крайника, оток, крепитации, ограничено до липсваща активна двигателност, болезнен плач. Фрактурите зарастват за 3-4 седмици.

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close