Психотерапия при бременност

Предродовият процес е от феноменална важност за формирането на основните психологически диспозиции у детето. Емоционалните специфики, когнитивните способности , силата на волята се залагат по време на предродовия процес!

Конвенционалната психология е проучила добре значението на първите години от детския живот, но засега не е достигнала до изключителното значение на предродовия процес за бъдещите заложби и цялостно развитие на живота на индивида! В развитите държави утвърдилата се „Пренатална Психология“ експериментално потвърждава извечните истини по този фундаментален въпрос!
Основен принцип: Мислите, чувствата и преживяванията на бременната жена са мисли, чувства и преживявания на детето в утробата и!

Консултациите по време на бременност целят:
1) Осъзнаване и промяна на вредните мисловни и емоционални модели – съзнателното им трансформиране в положителни, светли и благотворни за плода!
2) Позитивен психотренинг – съзидателна визуализация, медитация и съзерцание – създаване на контекст на сигурност и доверие в живота у детето, което гравира тези емоционални установки в него за цял живот като базисна предиспозиция.
3) Сформиране на ясна представа за собствените цели, място в живота, свързване с извора на творческо вдъхновение и оптимизъм – тези практики импрегнират у детето ясна спокойна когниция, устойчив интелект, наситен с креативността на оптимизма и сърдечната връзка с извора на живота!
4) Развиване на емоционална благосъстояние!
ВАЖНО: деветте месеца на бременност представляват не просто физиологичен процес, а отговорност за целия последващ живот на бъдещия човек! Ако желаете да заложите талант, воля, интелект, вътрешна хармония и решителност у детето си, е нужно да положите известна работа по собствения си психоемоционален живот – да се обучите в умението да наблюдавате и трансформирате чувствата си, да избирате съзнателно мислите си, да упражнявате по най-качествен начин свободната си воля и спокойна решителност!
Ето някои мисли от великия български мъдрец Беинса Дуно (Петър Дънов) по въпроса за бременността и ролята на майката (родителите):
„И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи във време на бременността си. Майката във време на бременността си може да предаде всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете.
Но и обратното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават емоции на омраза, завист, всички тези чувства пак ще се вложат в нейното дете… Детето не трябва само да се роди, но всичките органи на тялото му трябва добре да се устроят, та като се яви това дете в живота, да могат тези органи да функционират правилно, за да възприемат силите от природата и да работят съгласно божията воля.

Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си докато е още в утробата й, чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния умствен живот зависи бъдешето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има предвид само само сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот.
Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не ще може да издържа на мъчнотиите в живота.

За да има просветени хора, преди всичко майката трябва да бъде просветена. Понеже носи отговорност за възпитанието на детето си, тя трябва да започне да го възпитава, докато е още в утробата й.
В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколение. Тъй както живее днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свят, поради което не може да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния.
Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог за детето и може да направи от тази кал там, каквото иска, защото излезе ли веднъж от утробата на майка си, детето вече става независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си: “Защо си ме родила?” – аз разбирам, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща, или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители, това е заключението, до което съвременната наука е дошла.

И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си лоши наклонности. Тъй, както днес се хранят, отглеждат и възпитават децата, не може много да се очаква от тях.
Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека.
Майката може да продължи живота на детето си. Преди да е родила това дете, тя може да му направи ушите и всичко както трябва, за да живее детето й сто години. Колкото години иска да живее нейното дете, толкова ще живее.

Майката е съдба.
Трябва да знаете какво влияние има вярването, внушението, каква мощна сила представя внушението.
Докато сте бременни, не отваряйте утробата си да показвате какво сте заченали. Крийте вашата бременност, да не се изложите на някаква опасност. Бременните жени носят специални дрехи, да не се вижда, че са бременни. Щом детето се роди, радвайте се, че се е създал живот, че се е явило нещо хубаво на света. Обаче, докато сте бременни, крийте се, защото от идеята, която родите, зависи бъдещият ви живот.
Какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се тревожи през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
Майката може да вдъхне у детето си разумност и интелигентност, да даде подтик на благородни чувства, а може и да спре развитието му – от нея много зависи. Но ако тя е много страхлива, неразумна, лекомислена, може ли нещо благородно да даде на своето дете.
Ако майката се е намирала в едно тревожно състояние, когато е зачевала детето, когато го е носела и кърмила, то тези състояния ще се предадат на детето, но ако тя се е намирала в едно светло настроение, ако е била изпълнена с любов, ако е гледала само красиви неща, то и детето ще носи същите състояния.
Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например, у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник.
Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още във време на бременността, това е важното.

После като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: майките ще оправят света. Майката във време на бременността може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. Каквото дете желае да роди майката, такова ще роди. От майката зависи какви ще бъдат децата й. “
„Ново разбиране за майката и раждането“
Мисли от Беинса Дуно.
Глава Бременност. Предродово възпитание.
Съставител: Орлин Баев, психотерапевт

Тагове
Back to top button
Close