І. Видове осиновяване – по действащото ни семейно право осиновяването бива два вида – пълно и непълно. Всяко от тях има различни правни последици.

1. Пълно е осиновяването, при което между осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а тези – между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Целта на пълното осиновяване е максимално доближаване на положението на осиновеното дете с родното.

Последици: родител на детето става осиновителят, а рождените родители се заличават от регистрите, бащиното и фамилното име се променят, съставя се нов акт за раждане, за осиновителя възникват цялата съвкупност от родителски права и задължения, поражда се задължение за издръжка, възникват наследствени права по отношение на осиновителя и неговите роднини, а тези – по отношение на роднините на осиновения се прекратяват.

2. Непълно е осиновяването, при което възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя от друга, а тези между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват.
Последици:
разликата в последиците е, че не се съставя нов акт за раждане, а в съществуващия се отбелязва осиновяването и имената на осиновителя, осиновеният запазва връзката с рождените си родители, но последните не го наследяват, за роднините на осиновителя не възникват права и задължения към осиновения;

ІІ. Условия за осиновяване
Може да бъде осиновено само лице, което при подаването на молбата за осиновяване не е навършило 18 години. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Осиновяващият трябва да е най-малко с 15 години по възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рождено дете на своя съпруг, а когато осиновяването се извършва от двамата съпрузи е достатъчно разликата да е налице само за единия от тях.

ІІІ. Забрана за осиновяване
Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Изключение от правилото се допуска за бабата и дядото, които могат да осиновят свой внук, роден извън брак или когато единия или двамата родители са починали.
Не се допуска осиновяване от две лица едновременно, освен ако те са съпрузи.

ІV. Допускане на осиновяването
За да стане факт осиновяването е необходимо да се изпълнят изискванията на закона за даване на съгласие от осиновяващия, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил 14 години. Ако осиновяваният не е достигнал тази възраст се изслушва от съда, съгласно Закона за закрила на детето.

Осиновяване без съгласие на родителя на осиновявания се допуска, когато.той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин, или когато детето е настанено в специализирана институция, съгласно Закона за закрила на детето и в срок от 6 месеца родителят без основателна причина не го е потърсил.

Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, до съответния окръжния съд, а за непълно осиновяване – до окръжния съд по постоянния адрес на молителя. Съдът разглежда молбата за осиновяване при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. Осиновяването се допуска ако е в интерес на осиновявания.
Действието на осиновяването престава с прекратяването му.

Автор: Адвокат Стефания Иванова