Фертилизация (оплождане). Зрялото яйце е достигнало до ампуларната част на тръбата. Оплождането се извършва от един от милионите сперматозоиди, отделени при еякулацията.
Транспорт на зрялата яйцеклетка. При липси на сраствания яйчниците са свободно подвижни в коремната кухина или по точно в малкия таз.
Директната връзка между яйчника и тръбата е осъществена с една от фимбриите, заобикалящи абдоминалния край на тръбата. При човека е доказано, че около времето преди овулацията абдоминалния край на тръбата се придвижва към яйчника. Заедно с това се наблюдава и завъртане на яйчника около дългата му ос. Това става възможно благодарение на малкото гладкомусколни влакна, намиращи се в съединително – тъканните връзки около яйчника.
Яйцеклетката няма собствен апарат за придвижване. Тя попада в абдоминалния отвор на тръбата благодарение на фимбриите, които по време на овулация обхващат долния полюс на яйчника. Точния механизъм и причините за това придвижване на тръбите и яйчника остават неизяснени.
Срещата на сперматозоида и яйцеклетката става в ампуларната част на тръбата. Там става и оплождането. Яйцеклетката се придвижва по – нататък благодарение на перисталтичните движения на тръбата и трептенията на покриващея ресничест епител.
Установено е, че естрогенните хормониусилват, а прогестерона подтиска мусколната активност на тръбата. Много важно е тук и психичното състояние на жената. Стрес от неврогенен произход може да доведе до спазъм и да затрудни придвижването на яйцеклетката в маточните тръби. От овулацията до попадането на яйцеклетката в маточната кухина минават от 6 до 8 дни.
Срещата на сперматозоида и яйцеклетката става в ампуларната част на тръбата. Там става и оплождането. Яйцеклетката се придвижва по – нататък благодарение на перисталтичните движения на тръбата и трептенията на покриващея ресничест епител.
Установено е, че естрогенните хормониусилват, а прогестерона подтиска мусколната активност на тръбата. Много важно е тук и психичното състояние на жената. Стрес от неврогенен произход може да доведе до спазъм и да затрудни придвижването на яйцеклетката в маточните тръби. От овулацията до попадането на яйцеклетката в маточната кухина минават от 6 до 8 дни.
Фертилизация (оплождане)
Зрялото яйце е достигнало до ампуларната част на тръбата. Оплождането се извършва от един от милионите сперматозоиди, отделени при еякулацията. Останалите сперматозоиди достигнали до яйцеклетката, улесняват по ензимен път пенетрацията на оплождащия сперматозоид през обвивките на яйцеклетката. Достигнала до тръбата, яйцеклетката може да се окаже заобиколена от 50-60 сперматозоида. По повърхността на яйцето, срещу главичката на оплождащия сперматозоид се образува издутина – „възприемащо хълмче“, през което сперматозоида навлиза в яйцеклетката.
Все още не е изяснено само един сперматозоид навлиза в яйцеклетката и по какъв механизъм се възпрепятства проникването на останалите.
След като навлезе в протоплазмата на зрялото яйце, полуядрото на сперматозоида (с половината хромозоми)се слива с полуядрото на яйцеклетката. В резултат на това се образува плодното яйце.
След внедряване на един от сперматозоидите в яйцето около него се образува особена обвивка, която пречи на останалите сперматозоиди да проникнат в яйцеклетката.
Все още не е изяснено само един сперматозоид навлиза в яйцеклетката и по какъв механизъм се възпрепятства проникването на останалите.
След като навлезе в протоплазмата на зрялото яйце, полуядрото на сперматозоида (с половината хромозоми)се слива с полуядрото на яйцеклетката. В резултат на това се образува плодното яйце.
След внедряване на един от сперматозоидите в яйцето около него се образува особена обвивка, която пречи на останалите сперматозоиди да проникнат в яйцеклетката.
Развитие на оплоденото яйце.
- Стадий морула – В оплодената яйцеклетка започват делителни процеси. След първото деление на два бластомера процесът на деление продължава и в резултат на първите деления се получават напълно еднообразни кръгли клетки. Опашката на сперматозоида още при първото деление остава само в един от бластомерите. делителните процеси продължават и следващите 3-4 дни, през което време яйцеклетката е още в маточната тръба. Броят на бластомерите достига 12. Постепенно в зона пелуцида се натрупват бластомери, които изпълват цялото пространство на оплодената яйцеклетка. Това е стадий – морула. Заедно с това намалява и размерът на бластомерите. По размери морулата надвишава значително големината на зрялата яйцеклетка. Клетките във вътрешността на зона пелуцида се разполагат в един слой и по този начин обкръжават останалата маса от клетки, разположени във вътрешността на оплодената яйцеклетка. От този ред клетки произтичат при по – нататъшното деление плодните обвивки (трофобласт). Останалите клетки, изпълващи развиващото се яйце, формират ембриобласт, от който в последствие се развива плодът. През този стадий размерът на яйцеклетката е от порядъка на 0.150 до 0.154 мм. Броят на бластомерите около 72 часа след оплождането е 58. Пет от тях, които са във вътрешността й дават началото на бъдещия ембрион, а останалите 53 формират трофобласта.
- Стадий бластула – В следващия стадий от развитието на оплоденото яйце броят на бластомерите нараства до 107. Обвивката на яйцето е съставено от 99 клетки, а централната част, от която ще се развие ембрионът, от 8 клетки. Между тези две клетъчни групи, започва да се натрупва течност. Размерът на яйцеклетката по това време е 0.153 до 0.160 мм в диаметър. Така изглежда оплодената яйцеклетка преди отпадането на зона пелуцида.В това състояние бластулата е готова за инплантиране. Клетките на ембриобласта са изместени към единия от полюсите на яйцето, а кухината му е изпълнена с течност. Това е стадий – бластула.
- Стадий гаструлизация – По време на този стадий се оформят зародишните пластове. Вътрешността на зародиша се изпълва с пехтиеста материя, наречена първичен мезенхим. В нея са разположени и вече оформените мехурчета. По – голямото е амниотичното мехурче, а по – малкото е жълтъчното мехурче. В него се намират оскъдни хранителни материи, които оплодената яйцеклетка използва до времето на имплантацията или нидацията в маточната лигавица.
При по – нататъшното развитие на зародиша, клетките на амниалното мехурче започват да се делят усилено, то увеличава размерите си, като обхваща и жълтъчното мехурче.
Задебелената част от от основата на амниалното мехурче, част от част от жълтъчното мехурче и мезенхимът, разположен около тях, образуват „зародишевия щит“, от който впоследстивие се развива зародишът.
Първоначално цялата повърхност на плодното яйце е покрита с ресни. Към края на 4-5 г.с. след оплождането, повърхността на зародиша обърната към маточната кухина започва да губи ресните си. Те постепенно започват да атрофират, стават все по – къси и към края на ІІІ лунарен месец изчезват напълно. Едновременно с това ресните на хориона обърнати към маточната стена, започват да задебеляват като достигат дължина 10-15 мм.
Ресните съдържат капилярна кръвоносна система (артерии и вени) и съединителна тъкан. Капилярите произхождат от първичния мезинхим. В последствие се осъществява тесен контакт между плода и майчиното кръвообращение. Така плода получава необходимите хранителни елементи, като същевременно отделя натрупаните продукти на обмяната. По този начин майчиният организам се натоварва с поддържане на растежа и обмяната в бързо развиващия се плод.
