Миома на матката

Миома на матката

Миомата е доброкачествен тумор на матката, който произхожда от маточната мускулатура. При преобладаване на мускулните влакна миомата е мека, а при преобладаване на

 съединителнотъканните елементи – твърда.

Причините за развитие на миомата са възпалителни заболявания на матката (метроендометрити) или хормонални причини (свръхпродукция на фоликуларен хормон – хиперфоликулинемия).
Първоначално миомата се развива в мускулатурата на маточната стена и впоследствие разраства в различни посоки.

В зависимост от посоката на разрастването на миомата се образуват трите вида миоми:
– интрамурална миома – разполага се в стената на матката, която се разтяга. Цялата матка е равномерно увеличена и има мековата констистенция. Тази миома достига понякога грамадни размери.
– субсерозна миома – образува се при растеж на миомата извън маточната стена. Разполага се под серозата. Най-често се развива по страните на матката и достига различна големина.
– субмукозна миома – образува се при растеж на миомата навътре от маточната стена, към кухината на матката. Матката се деформира в значителна степен. В напреднал стадий може да се роди от матката като миоматозен полип.
Развиващите се единични или множествени миомни възли променят формата и големината на матката, намаляват контракилността на маточната мускулатура и увеличават повърхността на маточната лигавица – това води до продължителни и обилни кръвотечения, причиняващи значително анемизиране.
Когато миомата некротизира или се инфектира, може да причини развитието на тежки заболявания. Големите миоми притискат пикочния мехур и уретерите и причиняват хидронефроза, пиелонефроза (при инфекция) с последваща уремия.

Основните симптоми на миомата са кръвотечение, болки и прояви от страна на съседните органи, които зависят от анатомичното разположение и от големината й. Кръвотечението при миомата има характер на хиперполименорея (обилно и продължително менструално кръвотечение). То е най-силно изразено при субмукозната миома поради значителни промени в маточната лигавица, по-слабо – при интрамуралната, и слабо изразено – при субсерозната миома. Честите обилни и продължителни кръвотечения причиняват силно изразена анемия. Болната е със силно изразена бледост на кожата и лигавиците. Понякога се наблюдават и отоци по кожата поради загуба на голямо количество кръвен белтък.
При субсерозните, разположени на предната маточна стена миоми, позивите за уриниране са чести. Запекът е чест симптом при разположените на задната маточна стена субсерозни миоми.
Родовата функция при миомата търпи значителни промени. Процентът на жените със стерилитет, причинени от миоми, е твърде голям. Чести са спонтанните аборти при интрамуралната миома и много чести – при субмукозната.
Лечението на миомата е индивидуално и е в зависимост от клиничната картина и възрастта на жената.То може да бъде консервативно или оперативно.

Автор: д-р Ташков
Акушерство и Гинекология

 

 

 

 

 

Още новини