Смущенията в менструацията могат да се проявят, както с различни отклонения при редовен менструален цикъл (МЦ), така и с липсваща (аменорея) или оскъдна менструация, с чести и
обилни менструации, с кръвотечения. Всъщност двата основни симптома при смущения в менструацията са аменореята и обилните и чести кръвотечения. Поставената диагноза според тези симптоми е много важна в практиката, защото аменореята или кръвотеченията са най – често срещаните смущения в МЦ. Трябва обаче да се подчертае, че с поставянето на такава симптоматична диагноза, диагностичния процес не е завършил.
Различни болестни състояния могат да се проявят с една и съща симптоматика. Така например аменореята може да е причинена и от секрецията на голямо количество хормони – хормонопродуциращ тумор, бременност и от недостиг на хормони – хипооваризъм. От друга страна и аменореята и менометрорагията могат да бъдат израз на едно и също заболяване.
Нормалната менструация е ежемесечно кръвотечение от матката през 28 дни (от 21 до 35) със средна продължителност от 5 дни (от 3 до 7). Кръвотечението се съпровожда от лек дискомфорт. Задължително е предшествано от овулация и адекватна прогестеронова продукция. Диагностицираната ановулация, съчетана с редовни, ежемесечни кръвотечения се нарича псевдоменструация. Липсата на кръвотечение повече от 3 до 6 месеца се нарича аменорея. Аменореята може да бъде първична – жената никога не е имала кръвотечение или вторична – след редовна или нередовна менструация настъпва период на аменорея. За да е ясно, че не става дума за първичен или вторичен хипооваризъм, желателно е да се уточнява – хронологично първична или хронологично вторична аменорея. При интервал на менструацията между 40 и 90 дни (редки кръвотечения) отклонението се нарича опсоменорея, а оскъдната – хипоменорея. Ацикличните кръвотечения се наричат метрорагия, цикличните кръвотечения, които продължават повече от 7 дни , се наричат менорагия, обилните менструации – хиперменорагия, а по – честите от 21 дневен интервал кръвотечения – полименорея. Непрекъснатите кръвотечения от матката наричаме менометрорагия. В практиката често се среща комбинирането на различните отклонения в менструацията.
Всичко описано дотук са симптоми, но ние знаем, че за поставянето на диагноза не са достатъчни само симптоми, а и формирането от тях симптомокомплекси. Основната стратегия за поставяне на диагнозата при смущения в МЦ включва алтернативни определения.
І. При болната е налице хипооваризъм, което означава намалена дейност на хипоталамо-хипофизарно-яйчниковата ос (ХХЯ) или при болната е налице хипероваризъм, което означава повишена дейност на хипоталамо-хипофизарно-яйчниковата ос.
ІІ. Хипооваризмът е първичен, което означава, че са поразени именно половите жлези в ХХЯ ос или хипооваризмът е вторичен, смущението е в хипофизната жлеза или хипооваризмът е третичен, нарушена е хипоталамичната дейност и дейността на надхипоталамичните структори в ХХЯ ос. Същото разделение на първично, вторично и третично нарушение се прави и по отношение на хипероваризма.
ІІІ. Определя се в каква степен и по отношение на кой хормон е изразен, например наличният първичен хипооваризъм.
– най – леката степен на нарушение е частичното или пълното отпадане на прогестероновата продукция – хиполутеинизъм.
– пълното отпадане на естрогеновата продукция се нарича хипоестренизъм.
При хиполутеинизъм може да се наблюдава нормална естрогенова продукция, но ако е налице хипоестренизъм, прогестеронова продукция е изключена. Същите разсъждения се правят по отношение на вторичния и третичния хипооваризъм, а също и при състоянията на хипероваризъм.
– възможно е при първичният хипероваризъм да бъде или хиперандрогенизъм при хормонопродуциращ тумор, или хиперлутеинизъм.
Дали състоянието е хипероваризъм или хипооваризъм, степента на нарушенията в ХХЯ ос се определят с тестове във всяка конкретна ситуация. Обикновенно първият прилаган тест е прогестероновия тест.
Лечението се провежда с хормони, то е изключително отговорно и предполага познаването на:
– методите за прецизна диагностика.
– биологичния ефект и страничните действия на фармакологичните хормонални апарати.
– познаване на метаболизма на хормоните в организма и установяването на интерпретацията на хормоналните лабораторни изследвания.