За мъжко безплодие се говори тогава когато се установят органични или функционални нарушения на половата функция, които могат да доведат до намаляване или липса на оплодителната способност.
В практиката се оказва, че от 30% до 50% от безплодните бракове са следствие на нарушения в сперматогенезата на мъжа.
Най – честата причина за мъжко безплодие е патологичната сперматогенеза, следствие на нарушения във функцията на гонадите (полови органи). За нарушения в сперматогенезата важна роля играят различните процеси в развитието на половия апарат на мъжа. Такива процеси са:
– хипоспадия (вроден дефект на пениса)
– еписпадия (деформация, обратна на хипоспадията, отворът е от горната страна на пениса)
– крипторхизъм.
Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пениса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка. В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретрата е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи отворът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в основата му в непосредствена близост с ануса.
Крипторхизмът е състояние, при което тестисът е задържан някъде по неговия естествен път от долния полюс на бъбрека до дъното на скротума. Това става в ингвиналния канал.
Най – честата причина за мъжкия инфертилитет са прекараните възпалителни заболявания на половите органи и особено несвоевременното и неправилно лечение на гонореята. Непосредствено след прекаран възпалителен процес с висок фебрилитет се отчитат нарушения в сперматогенезата.
Нарушената сперматогенеза може да бъде последица от ендокринни заболявания (диабет), затлъстяване, тежки общи заболявания, остри и хронични инфекции (заушка, туберкулоза, скарлатина), хронични интоксикации от битов характер (алкохолизъм, наркомания), травми и прекарани операции в коремната област и половите органи, професионални вредности (радиация, висока температура, оловно, живачно отравяне), киста на епидидима и др.
В някои случаи причина за мъжко безплодие могат да бъдат механични пречки и заболявания. Такива са голяма скротална херния, хидроцеле, варикоцеле, хроничен неспецифичен простатит, следоперативни цикатрикси, хроничен епидидимит.
Фактори влияещи на мъжкия инфертилитет могат да бъдат и екзогенни (външни). Никотинът е екзогенен патогенен фактор, който оказва отрицателно влияние на сперматогенезата. Герминативния епител на тестикула се уврежда изключително лесно от различни физични и химични съединения и медикаменти. В тези случаи е уместно изследване на еякулата за преценка на токсичния ефект от алкохола. Еякулата отразява директно функцията на герминативния епител на тестикула.
Установено е, че честите полови сношения при здрав мъж предизвикват дегенеративни промени в сперматогенезата. Повишава се броя на младите и незрели сперматозоиди, чувствително намалява подвижността на сперматозоидите, техния брой и обем на еякулата.
Още по темата: Проблеми на матката – Безплодие
