Хормоналната регулация е важен фактор за обмяната на веществата и поддържането на жизнено важните процеси в организма. Ендокринната регулация на половата функция има съществено значение за нормалното полово развитие на индивида и за неговата възпроизводителна способност.
Патогенезата и клиничното протичане на редица заболявания на мъжката полова система са свързани с нарушения в секрецията и метаболизма на андрогените.
Чрез инкреторната функция на тестикулите се реализира секрецията на андрогенни хормони. В групата на андрогените влизат четири продукта, притежаващи активността на мъжкия полов хормон: андростерон, дехидроандростерон, тестостерон и адреностерон (последният се продуцира от надбъбреците).
Биологично най-активен е тестостеронът, който има определено диагностично значение. Основното биологично действие на андрогените е да стимулират развитието на мъжката полова система и на вторичните полови белези. По време на пубертета те предизвикват нарастване на пениса, на скротума и появата на вторични полови белези, а по-късно поддържат морфологичния и функционалния интегритет. Те оказват влияние върху теглото и структурата на семенните мехурчета, увеличават секрецията на химичните съставки на спермата и по-специално – на фруктозата и лимонената киселина, необходими за жизнеността на сперматозоидите. Нивото на фруктозата в спермата може да служи като показател за андрогенната активност. Под влияние на андрогените простата се увеличава и става функционално активна, секрецията на киселата фосфатаза се стимулира. Андрогените влияят върху качеството на спермата като подобряват подвижността на сперматозоидите и подпомагат коагулацията.
Андрогенни хормони, които притежават кислороден атом на 17-о място, се наричат 17-кетостероиди или стероидни хормони.
Гонадотропни хормони. Хипофизата заема централно място в ендокринната система и в регулационните механизми на жизнените процеси в организма. хипофизните хормони имат предимна гонадотропен характер, т.е. пряко стимулират функцията на определени периферни ендокринни жлези. Правилното функциониране на половите жлези у мъжа, както и стимулирането процеса на узряване на сперматозоидите и секрецията на андрогените, е немислимо без активната роля на хипофизата и по-конкретно на нейния преден дял, който произвежда фоликустимулиращ хормон (FSH) и лутеиностимулиращ хормон (LH).
Гонадотропните хормони се секретират от базофилните клетки на предния дял на хипофизата. Продукцията на гонадотропните хормони зависи главно от взаимоотношенията между хипофизата и тестикулите, но също така и от състоянието на останалите ендокринни жлези. По състав те са със сложна гликопротеинова структура, с което се обясняват две важни особености: невъзможност да се произвеждат синтетично, двойна биологична и имунологична същност.
Фоликустимолиращият хормон стимулира произвоството на сперматозоиди у мъжа, докато лутеинизиращият хормон стимулира фуннкцията на Лайдиговите клетки и увеличава секрецията на андрогените. Гонадотропните хормони влияят върху половите жлези, като си взаимодействат със специфични рецептори, разположени вътре в клетъчните мембрани.
