Азооспермията е състояние, при което липсват сперматозоиди в спермата (еякулата) на мъжа. То засяга 1 на 100 от мъжката популация и съставлява около 15% от общите проблеми, свързани с нарушаване на репродуктивният процес.
Какво причинява азооспермия?
Причините, които водят до появата на това състояние са пряко свързани с видовете азооспермия . А те, видовете са два: необструктивна или обструктивна азооспермия.
Обструктивна азооспермия
При нея в тестисите на мъжа се произвеждат достатъчно сперматозоиди, но има проблем по пътя, който им пречи да излязат извън тях и да влязат в еякулата/ уретрата на пениса. Причините могат да бъдат доста, като едни от най-честите са:
- Муковисцидоза – Това е вродено заболяване, при което каналите от двете страни на тестисите не се развиват или се развиват частично. Това състояние се нарича вродено отсъствие на семепровода (CBAVD).
- Обструкция на еякулаторния канал – При него каналите са запушени от кисти или от възпаления, причинени от предавани по полов път болести.
- Ретроградна еякулация – Това е състояние, при което по време на еякулация сперматозоидите се връщат обратно в пикочния мехур.
- Фимоза – Стесняване на препуциума, което блокира излизането на спермата.
- Хирургични интервенции като вазектомия и други.
Необструктивна азооспермия
Тя най-често е вследствие на генетични състояния, които водят до функционалния нарушения на тестисите, при които се намалява или изобщо не се предизвиква производство на сперматозоиди.
Този вид азооспермия от своя страна може да бъде разделена на предтестикуларна или тестикуларна.
Предтестикуларна азооспермия
При това състояние има нарушение на хормоните, нужни за създаване на сперматозоидите. Казано иначе, ако мъжът страда от този вид азооспермия, той не може да произведе здрави сперматозоиди. Сред причините могат да са проблеми с хипофизната жлеза (хипогонадотропен хипогонадизъм), генни мутации, някои редки тумори, реакция от някои лекарства.
Добрата новина е, че тези състояния обикновено могат да се лекуват чрез приемане на лекарства през устата или чрез инжектиране.
Тестикуларна азооспермия
При нея нещо пречи на тестисите да създадат нормална сперма. Причините отново не са малко, но най-честите са разширени вени в скротума (варикоцеле), крипторхизъм (неспаднали тестиси), имунологични причини, радиация, химиотерапия, синдром на Клайнфелтер, синдром на Сертоли – клетки и други.
Как се диагностицира азооспермия?
Обструктивна и необструктивна азооспермия обикновено имат различни причини и следователно методите за диагностициране се различават. Те обаче могат да се припокриват, за да се гарантира, че първоначалната диагноза е пълна и правилна. Общите методи, следвани от лекарите за диагностициране на това състояние са:
- Спермален анализ – Извършва се, за да се потвърди, че в еякулата сперматозоидите са нула.
- Физически преглед за откриване на аномалии или болка.
- Определяне на хормоналните нива (FSH, LH, тестостерон) – Тестовете се правят, за да се идентифицират възможните проблеми, свързани с хормоните, причиняващи азооспермия.
- Биопсия – Извършва се тестикуларна биопсия, която може се използва както като диагностичен, така и като терапевтичен метод за получаване на сперматозоиди.
Как се лекува азооспермия?
Лечението отново зависи до много голяма степен от вида ѝ. Ако състоянието се дължи на хормонални разстройства, обикновено се повлиява добре от хормонално лечение и терапия. Хормоналната терапия трае около четири месеца, след което се прави нов спермален анализ. Обикновено след приключването ѝ при всеки девети мъж сперматозоидите се връщат в еякулата.
В други случаи се налага да бъде извършена интервенция, наречена микрохирургична екстракция на сперматозоиди от тестисите (micro TESE). При нея се извършва биопсия и тъканта се изследва под микроскоп. В резултат на тази процедура лекарите могат да открият сперматозоиди, които да бъдат събрани и бъдат използвани за ин витро. Ако не бъдат открити, тогава се използват медицински техники като PESA и MESA, с които спермата може да бъде събрана.
Могат ли да се намалят рисковете от появата на азооспермия?
Ако състоянието е вродено или се дължи на генни мутации не се влияе от профилактика. Но ако причините не са свързани с генетична обремененост, мъжете могат да намалят риска от появата на това състояние като:
- Избягват да извършват дейности, които биха могли да причинят наранявания на органите за репродукция.
- Преди приема на лекарства да се информират за възможни странични ефекти, които биха могли да причинят азооспермия.
- Да избягват продължително излагане на тестисите на високи температури.
- Да внимават с излагане на радиация.
- Да се опитат да поддържат ниско нивото на стрес .
