Методът IVF-инвитро фертилизация се прилага при репродуктивни затруднения. Терминът „In vitro fertilization” от латински означава „Оплождане в стъкло”.
Този метод се прилага при двойки с частично или пълно запушване на яйцепроводите, при ендометриоза, както и в случаи на неизяснен стерилитет. При спермограма с лоши показатели (мъжки фактор) с това лечение не може да се постигне добър резултат.
IVF-ин витро фертилизация-Принципът е следния:
Осъществява се контакт между половите клетки в подходяща среда, която улеснява оплождането. Нарича се стандартен метод IVF. Яйцеклетката и сперматозоидите се поставят заедно в среда, в която могат да престоят от 6 до 20 часа.
Осемнадесет часа след събирането им се оглеждат под микроскоп и ако е протекло нормално оплождане в центъра на яйцеклетката се наблюдава образуване на два пронуклеуса, един от тях е мъжки а другия женски. Това са всъщност ядрата на сперматозоида и яйцеклетката.
След като яйцеклетката е оплодена, тя се нарича зигота. Започват поредица от митотични деления. На втория ден след оплождането е протекло първо митотично делене и клетката е разделена на два бластомера, до края на деня протича още едно делене и се наблюдават четири бластомера.
Следващите деления протичат сравнително асинхронно, така че през третия ден, броя на бластомерите може да варира от 5 до 10. Така развилият се ембрион е готов да бъде внесен в матката на жената.
Известно е, че степента на забременяване е толкова по – висока колкото е по – високо качеството на внесените ембриони. При прилагане на съвременните IVF протоколи се използват високи дози гонадотропни хормони за стимулация на яйчниковите структури, в следствие на което се образуват множество фоликули, респективно яйцеклетки и ембриони.
