Имунизацията е поставянето на една или няколко дози от една ваксина за постигане на имунитет (имунна защита) срещу болестта за която е предназначена ваксината.
Реимунизация е поставянето след определен период на допълнителна доза от същата ваксина, чието предназначение е поддържане на имунитета срещу болестта във времето.
Когато се изработи имунитет от организма след преболедуване от дадено заболяване, говорим за пасивна имунизация, а когато се постави ваксина, говорим за Активна имунизация. Много е важно, ваксините да се поставят правилно. Ако са спазени всички изисквания по поставянето, детето няма да се разболее. Изключения могат да се получат при наличието на имунодефицит. Това означава наличие на някакви системни заболявания, които понижават общия имунен фон.
Имунизациите създават защита на детето срещу много заболявания, които имат вредни последствия върху растежа и развитието му. Чрез тях се повишава устойчивостта на организма спрямо инфекции. Ваксините са продукти, които съдържат причинителите на съответното заболяване или техни антигени, но те са така обработени, че не могат да предизвикат заболяване при поставянето им, а само подвеждат организма да изработи антитела срещу причинитела. Така при следващ контакт на детето със болестотворните микроорганизми, неговият организъм е в пълна готовност да ги атакува веднага и да се предпази от заболяване.
Срокът на действие на ваксината в организма на човека (за да бъде защитен той) е строго определен и установен. Някои форми на ваксина дават гаранция 5, а други – 10 години. След това идва ред на реваксинация – повторно вкарване на ваксина в организма. В момента вече голяма част от ваксините са създадени на генна основа. Те предпазват от заразяване от 5 до 8 години.
В България е приет задължителен имунизационния календар за всички граждани. В него са посочени задължителните имунизации, времето и начинът на приложение на ваксините и интервалите между отделните имунизации. За България този календар включва имунизации срещу следните заболявания: хепатит В, туберкулоза, полиомиелит (детски паралич), дифтерия тетанус и коклюш, морбили, паротит (заушка) и рубеола. При неспазване на този календар или отказването на имунизация, гражданите подлежат на финансова санкция от РИОКОЗ. Тези мерки са предвидени за да не остават неимунизирани лица, тъй като те представляват опасност и за обществото като болни и заразоносители (преносители ) на опасни инфекциозни заболявания.
По преценка на лекаря и при епидемични показания почти всички ваксини могат да се комбинират (поставят едновременно) с изключение на МПР (морбили, паротит, рубеола) която винаги трябва да се поставя самостоятелно. Тъй като за поставянето на ваксините има противопоказания – остри инфекциозни заболявания, висока температура, диария и др.,поставянето им може да се отложи, но за не повече от 6 месеца. Отлагането по медицински противопоказания за срок, по-дълъг от шест месеца, се извършва с решение на областна специализирана комисия.
Имунизациите могат да се отложат, но не и да се поставят предварително през интервал по-малко от 1 месец, тъй като технологичното време необходимо на организма да изработи имунитет срещу поредната доза ваксина е точно толкова, и намесата на нова ваксина в този период компрометира процеса.
Желателно е да се правят на децата задължителните имунизации – те не вредят на неговото здраве, а го предпазват от такива заболявания, които трудно се лекуват и се отразяват неблагоприятно върху него. Ползите за детето са много по-големи, отколкото евентуалните странични действия на ваксините (които се срещат изключително рядко).
