Хламидийна инфекция

Гонококовата инфекция е водеща полово предавана инфекция в развиващите се страни. В Европа, обаче такава е Хламидийната инфекция. Тя е с четири пъти по – голяма честота от 

гонококовата.
Над 50%от така наречените негонококови уретрити при мъжете са причинени от хламидии.
Хламидиите заемат междинно място между вирусите и бактериите. Те са по – едри от вирусите и са по – дребни от бактериите. Подобно на вирусите, хламидиите са вътреклетъчни паразити. Не се размножават на изкуствени хранителни среди. За да се размножат на тях им е нужна жива клетка, на която използват ензимите и клетъчния метаболизъм.
Съществуват четири вида хламидии. За гинекологията , обаче най – голямо значение има Hlamydia trachomatis. Тя в зависимост от своя серотип причинява три групи заболявания при човека:
– Очно заболяване – трахома
– Венерическо заболяване – limphogranuloma venereum
– Уро-гениталната хламидиоза с нейните екстрагенитални усложнения
Клетките гостоприемници (таргетни клетки) за хламидия трахоматис са цилиндричните епителни клетки на уретрата, ендоцервикса, ендометриума и ендосалпингеума, мезотела на тазовия перитонеум, клетките на конюнктивата на окото, синовиалната обвивка на ставите, глисоновата капсула на черния дроб и пневмоцитите.
Размножителния цикъл на хламидията прилича много на този на вирусите.
Входно огнище на инфекцията са уро-гениталната система на мъжа и на жената. Заразяването става по полов път с инфектиран партньор. При това инфекциозните елементарни телца навлизат в цитоплазмата на таргетните епителни клетки на ендоцервикса и уретрата. След около 12 часа елементарното телце, съдържащо ДНК на причинителя, губи обвивката си и претърпява множество деления, превръщайки се в т. нар. ретикулярно тяло. Това тяло е със сравнително големи размери (1µ) и се вижда при цитологичните оцветявания като перинуклеарна цитоплазматична инклузия, известна още като инклузионно телце. След второто денонощие около ДНК на размножилите се ретикулярни телца се образува наново защитна мембрана и те отново се превръщат в елементарни инфекциозни телца. В този момент жизнените ресурси на таргетната клетка са вече напълно изчерпани. Клетката дегенерира. Цитоплазмената й обвивка се разпуква и елементарните телца излизат от клетката гостоприемник, инфектирайки съседните клетки.
Клинична картина. Инкубационния период е от 7 до 14 дни. Подобно на други инфекции и тук се различава долна и горна хламидиоза.
Долна хламидиоза. При нея възпалителния процес засяга ендоцервикса (ендоцервицит) и уретрата (уретрит). Заболяването протича субклинично. Субективните оплаквания са от засилен генитален флуор и по – рядко от дизурия (затруднено и болезнено уриниране). В 30% до 50% от случаите заболяването може да протича без субективни симптоми. Обикновено само при колпоскопско изследване се забелязва оток и хиперемия на ендоцервикалния епител, както и гнойни нишки в цервикалната слуз. Тази латентна инфекция може да персистира с месеци и да бъде открита едва при проява на хламидиен уретрит при сексуалния партньор.
Горната хламидийна инфекция също протича с бедна клинична симптоматика. Причинява ендометрит и катарален ендосалпингит. Ендометритът е трансзиторен и може да се проявява с менорагия (обилна менструация), интерменструални течения или метрорагия (кръвотечение от матката извън менструацията). Хламидийният салпингит също е беден на симптоми. За това при тазова болка при жената от рискови групи, винаги трябва да се мисли и за хламидийна инфекция. Въпреки липсата на симптоми, хроничният салпингит често завършва с двустранна оклузия (затваряне, запушване) на тръбите, т. т. до тубарен стерилитет или с тежки смущения в тяхната проходимост, което е предпоставка за бъдеща извънматочна бременност.
Освен цилиндричния епител на женския генитален тракт, таргетни клетки за хламидийната инфекция са още и синовиалните клетки на ставите, Глисоновата капсула на черния дроб, очната конюнготива , пневмоцитите и по – рядко ендокардът.
Синдромът на Reiter се състои от следната триада: уретрит, конюнктивит и артрит. Засягат се обикновено големите стави. Рядко се съчетава и с ендокардит (възпаление на ендокарда на сърцето). Синдромът се дължи на хематогенна разсейка на хламидиите на фона на хиперергична реакция на макроорганизма.
Синдромът на Fitz-Hugh-De Curtis се проявява с хронична болка в дясното подребрие. Тя се причинява от множество нежни , ципести или струновидни сраствания между хронично възпалената глисонова капсула и купола на диафрагмата. Клинично трудно се диференцира. Диагностицира се категорично едва при лапароскопия.
Диагноза. Когато млада сексуално активна пациентка в репродуктивна възраст даде дори и дискретни анамнестични данни за: тазова болка, засилен флуор, ациклични генитални кръвотечения или инфертилитет, винаги трябва да се мисли за хламидийна инфекция. При свалянето на анамнезата винаги трябва да се търсят данни за уретрит при сексуалния партньор. Поставянето на диагнозата се подпомага от лабораторната диагностика.
 
 
 
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Close