Хемолитичната болест

Хемолитичната болест

Същност: Хемолитичната болест се наблюдава при Rh (-) бременни жени, носещи Rh (+) плод. И се характеризира с анемия, високо съдържание на билирубин в кръвта и оток

на плода и плацентата. Еритроцити от плода, преминават в кръвообръщението на майката, както по време на бременността, така и по време на раждането. Когато майката е Rh (-), а плодът Rh (+) еритроцитите на плода предизвикват образуване на антитела, които аглутинират и хемолизират еритроцитите попаднали в майчината кръв.
Тези антитела преминават през плацентата и попадат в кръвообръщението на плода и водят до хемолиза на неговите еритроцити. Ако титъра на антителата е много висок, това може да доведе до тежък хемолитичен процес в кръвта на бебето и да застраши както здравето, така и живота му. В случай, че плодът е Rh (-), дори при висок титър на антитела не съществува опасност за детето, докато при Rh (+) плод рискът се увеличава с всяк следваща бременност. Rh съвместимост между майката и плода има при случаите, когато майката и плодът са Rh (-) или когато са Rh (+), а също и в случаите, когато майката е Rh(+), а плодът Rh (-). Определянето на титъра на антителата се извършва задължително при всяка Rh (-) бременна още в женската консултация.

Последици: Бременността и раждането могат да протекат съвсем нормално. Последиците от хемолитичната анемия е сърдечно-съдовата недостатъчност на плода, съпътствана с типичен оток на плода и плацентата. Плодът е с оточна подкожна тъкан, асцит, уголемен черен дроб. В някои случаи увреждането на плода може да е по-голямо и да доведе до неговата смърт. Увеличено е нивото на кръвния билирубин и новороденото е с жълтеница изразена в различна степен. Бирлирубинът се отлага в мозъчните ядра и поради токсичния му ефект върху мозъчната тъкан води до трайни неврологични дефекти на новороденото.
След раждането, основният метод за лечение на хемолитичната жълтеница е обменното кръвопреливане, при което се заменя кръвта, съдъжаща антитела, които предизвикват хемолитичната болест. Неговата основна цел е да се коригира анемията, да се снижи нивото на билирубина в кръвта и да се премахнат антителата. При по тежки случаи кръвопреливането се извършва неколкократно.

За профилактика с доказана ефективност се прилага глобулин, съдържащ висок титър на анти D – антитела. Препаратът се прилага мускулно веднага след раждането или до 72 часа след това. Прилага се при бременни с Rh (-) кръв и Rh (+) плод, при които няма образувани антитела. Профилактиката с анти-D-гамаглобулин трябва да се извършва не само след раждането, но и след преждевременно раждане, след спонтанен или изкуствен аборт, след извънматочна бременност и след амниоцентеза. При следваща бременност с Rh (+) плод е необходима повторна профилактика с анти-D-гамаглобулин.

 

 

 

 

Още новини