Ендометриоза е състояние, при което клетките, които обикновено присъстват във вътрешността на матката (ендометриума) са открити извън нея. Това означава, че лигавицата от вътрешността на матката се намира и извън нея. Ендометриалните клетки са клетки, които кървят всеки месец по време на менструалния цикъл, съществуват при жените в детеродна възраст. По клетъчен растеж, не става въпрос за рак, а за доброкачествено заболяване. Въпреки, че не винаги са налице симптоми, то може да бъде болезнено и води до други проблеми.
Лигавицата на матката се състои от вид тъкан наречена ендометриум, съставен от ендометриални клетки. Те всеки месец се подготвят за оплодената яйцеклетка. Ендометриума е тъканта в която се имплантира яйцеклетката и расте, ако тя бъде оплодена. Ако яйцеклетката не е оплодена, ендометриума излиза от тялото по време на менструалния период.
Ендометриалните клетки, които растат извън матката – обикновено на яйчниците, маточните тръби, външната стена на матката, или червата – се наричат импланти. Въпреки това, тези импланти следват същото развитие като на ендометриалната лигавица на матката, което води до симптомите на задебеляване и кървене. Възникнат проблеми, тъй като тези израстъци са извън матката и кръвта не може да преминава през тялото. Това може да доведе до образуване на съединителна тъкан или кисти, както и трудности с забременяването.
Риск от ендометриоза
Смята се, че ендометриозата засяга милиони жени и в повечето случаи се диагностицират жени, между 25 и 35 годишна възраст. Тъй като повечето жени нямат симптоми, точното разпространение е неизвестно. Това състояние е много рядко при жени след менопауза. Други рискови фактори за ендометриоза са – високи и слаби жени с ниско тегло и нисък индекс на телесна маса, които са в репродуктивна възраст.
Причини за ендометриоза
Ние не знаем точните причини за ендометриоза, но има няколко теории.
- Изследователи твърдят, че хормона естроген, който е с най-високо ниво по време на детеродна възраст, може да способства за ендометриоза.
- Ретроградна менструация – когато ендометриалната тъкан се отлага на странни места и менструалния поток се събира в маточните тръби и коремната кухина.
- Метаплазия – повърхностите и лигавиците на тазовите органи са клетки, които могат да се превърнат в други форми на тъкани, като например ендометриални клетки.
- Хирургична – възможно е ендометриална тъкан да бъде изнесена директно от матката по време на епизиотомия или цезарово сечение.
- Нарушения на кръвта и лимфната системи – ендометриалните клетки, чрез кръвта и лимфната система попадат на отдалечени места като мозъка и други, далече от таза.
- Нарушения на имунната система – може да накара организма да не познае и унищожи клетки или тъкани, които се разрастват, където не трябва да бъдат.
Симптоми на ендометриоза
Повечето жени с ендометриоза нямат симптоми. Наличието на следните обаче говори за съществуването на ендометриоза:
- болка в таза, корема, ректума, вагината, или долната част на гърба. Болката може да настъпи само през определени периоди на менструалния цикъл, по време на секс, при дефекация, по време на овулацията, или през цялото време.
- Патологично кървене, зацапване или кървене между периодите, кървене след полов акт, или кръв в урината и изпражненията, са чести симптоми на ендометриоза.
Ендометриоза – Установяване на диагнозата
За да се диагностицира ендометриоза, лекаря трябва да свали фамилна анамнеза, както и да уточни сегашното състояние на пациентката. Необходимо е също, да се проведе изследване на таза, което да включва анализ на вагината и ректума.
Една диагностична стратегия предвижда да се предпише лечение за ендометриоза и да се изчака да се види какъв ще бъде ефекта. Подобрение след лечението обикновено означава, че проблемът е най-вероятно ендометриоза, която може да доведе до безплодие, ако не се лекува.
Образни изследвания като ултразвук, ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография също може да се използват да се търсят кисти на яйчниците . Въпреки това, единственият сигурен начин за диагностика е чрез лапароскопия. Влиза се в коремната кухина с тънка тръба с камера в единия край, която се вкарва да се търсят импланти, белези, или кисти. Ако лапароскопия не е на разположение, може да се наложи провеждането на по-голям разрез – лапаротомия, за диагностика на ендометриозни израстъци. Всяки един от тези хирургични методи могат да предоставят проби от тъкани – биопсии, които също са важни за диагностиката.
Лечение на ендометриоза
Въпреки, че няма лек за ендометриозата, има някои добри лечения. Възможностите за лечение зависят от целта на пациента и се различават по това дали жената иска да забременее или лечението е насочено към отстраняване само на болката, особено при жени, които страдат от ендометриоза. Двата най-често срещани метода на лечение са лекарствения и хирургическия.
- Лекарства за болката (НСПВС или нестероидни противовъзпалителни средства) са предназначени за намаляване на кървенето и болката, свързани с менструални спазми в таза.
- Противозачатъчните хапчета могат да намалят болката и да намалят имплантите, но не може да се използва от жени, които желаят да забременеят.
- Хормонална терапия често спира менструацията и се свиват имплантите, но това може да предизвика реакции. Те предоставят само временно облекчаване на болката и пречат на жената да забременее.
- Хирургия при ендометриоза – обикновено не се препоръчва за жени в репродуктивна възраст, които наближават менопауза, тъй като ендометриозните симптоми приключват след спиране на цикъла. Въпреки това, понякога операцията е реален изход, особено ако ендометриозата не отговаря на лечение с лекарства и има запушване на пикочните органи и червата.
- Лапароскопия – премахва импланти и съединителна тъкан, намалява болката и често подпомага плодородието.
- Лапаротомия се препоръчва при случаи с анатомични особености.
- Хистеректомия (отстраняване на матката) е последна инстанция за силна болка.
- Оофоректомия (отстраняване на яйчниците) също е последна инстанция за силна болка.
Хирургичното лечение е много ефективно за намаляване на болката, но рискът от рецидив е по-висок от 40%.
