Бременност след рак на млечната жлеза

От новодиагностицираните жени с рак на млечната жлеза (РМЖ) ¼ са в пременопаузална възраст. Повечето от тези жени още желаят да забременеят.

В тази статия се дискутира рискът от рецидив и смърт от РМЖ при жени, които са били успешно излекувани от рак на гърдата и желаят бременност. В последно време се увеличават мненията, че последваща бременност след РМЖ при лекувани с добър ефект няма да има отрицателно въздействие върху преживяемостта.

РМЖ продължава да е на първо място по значимост сред раковите заболявания при жените. Всяка една от седем жени в САЩ е обречена да развие РМЖ през своя живот. Въпреки че случаите с РМЖ нарастват с възрастта, около 25% от новите случаи, регистрирани за година, засягат предменструални жени. Като резултат от нарастналата превенция и наличния добър скрининг, РМЖ се диагностицира все повече в ранен стадий и при млади пациентки.

Голям брой жени в развитите страни раждат своите деца в по-късна възраст заради кариера, образование и други социални и икономически фактори. Това е и един от рисковите фактори за РМЖ – напреднала възраст за първа бременност.
Проблемът РМЖ и бременност поражда и допълнителен емоционален дистрес за възможността от забременяване. Следователно, към стреса по отношение на рака на гърдата се добавя и безпокойството за запазване на фертилната способност и тревогата дали бъдещата бременност няма да влоши преживяемостта.

Хирургично лечение и лъчелечение
Нито хирургичното лечение, нито последващото лъчелечение могат да повлияят на способността за забременяване и раждане на нормално дете при жени с РМЖ, при условие, че тяхната менструална функция е запазена или възстановена след терапията. Единственият страничен ефект е липсата или понижаването на лактацията от третираната след квадрантектомия гърда. В публикация на лъчетерапевтичния център на Бостън 22 от 23 жени, които са забременели след консервативна хирургия и следоперативно лъчелечение за РМЖ са родили доносени, нормални деца. Само една пациентка е родила дете с ниско тегло.

Аменорея след химио- и хормонотерапия
Адювантната химио- и хормонотерапия (специално Таmoxifen) за РМЖ може да причини аменорея. Рискът от аменорея след тази терапия нараства с покачване на възрастта на жената, като критична е възрастта около 40 години.
Честотата на индуциране на аменорея варира от 49% до 100% за жените над 40 години, докато при по-младите жени тя е в по-ниски граници – от 21% до 71%. Специфичният химиотерапевтичен режим има голямо влияние за развитието на аменорея. Алкилиращият агент Cyclophosphamide четворно покачва риска от аменорея в сравнение с други химиотерапевтици. Освен това, с нарастване на кумулативната доза на Cyclophosphamide се повишава честотата на индуцираната аменорея. Аменореята, предизвикана от антрациклини е по-малко изяснена в специализираната литература. Комбинацията от Doxorubicin и Cyclophosphamide (АС режим) води до аменорея в 34% от лекуваните жени, а СЕF режимът (Cyclophosphamide, Epirubicin и 5-Fluorouracil) се свързва с индуцирана менопауза при 51-60% от пациентките. Връзката между употребата на таксани и аменореята понастоящем е неустановена. Според някои публикации, няма нарастване на честотата на индуцирана аменорея след добавяне на таксани. Точно обратно, други автори намират сигнификантно покачване на индуцираната от таксани аменорея р=0.007.
Знае се, че има по-висока честота на спонтанни аборти след терапия за РМЖ, като се подозират цитотоксични ефекти на предхождащата лекарствена терапия върху феталното развитие.

Ефект на бременността върху рецидивите и далечните метастази
До неотдавна жените бяха обезкуражавани да имат дете след диагноза РМЖ. Главното основание за това бе, че вълната от хормони, в частност естрадиол, по време на бременността, може злополучно да повлияе на риска от рецидив и преживяемостта. Няколко популационно базирани проучвания изучават безопасността на бременността след РМЖ.
Нито едно от тях не показа, че бременността влошава преживяемостта на жени с РМЖ, въпреки теоретичния риск за активиране на микрометастази от гестационно завишените хормонални нива. В действителност няколко проучвания показват, че раждането на дете може да повлияе благоприятно върху преживяемостта.
В Тексаското проучване, проведено между 1974 и 1998 г., бременността не се свързва с повишен риск от рецидив на болестта или по-лоша преживяемост при жени с РМЖ. Друго проучване изследва подгрупата жени с ранен РМЖ и последваща бременност, като някои от жените са имали и повече от едно раждане. Петгодишната преживяемост сред жените-майки след РМЖ е 92% спрямо 85% в контролната група жени без бременност, които са на същата възраст и с еднакви характеристики на тумора. Подобна благоприятна тенденция за родилите жени с РМЖ се запазва и в 10-годишната преживяемост – 86% спрямо 74%.
Ефектът на „здравата майка” с РМЖ се потвърждава и в три скандинавски проучвания. Заключението е, че има намаление на смъртността при родилите жени с РМЖ с релативен риск 0.21 (95% CI, 0.10-0.45).
В друго кохортно проучване на жени под 45 г. с РМЖ, които са забременели 10 месеца и повече след диагнозата се намира сигнификантно намален риск за смърт в сравнение с контролна група от жени с инвазивен РМЖ, без последваща бременност. Жени, които са били бременни по време на поставяне на диагнозата РМЖ имат еднаква смъртност в сравнение с пациентките от контролната група, които не са били бременни при откриване на заболяването.
И последно, в Норвежкото проучване се запазва същата благоприятна тенденция за по-висока обща преживяемост при жени, родили дете след РМЖ и в двете проучени подгрупи: без и с метастатични аксиларни лимфни възли.
Намерената петгодишна преживяемост е била 80% (N0) и 73% (N+), а 10-годишната съответно 86% (N0) и 76% (N+), при жените с бременност след РМЖ.

Заключение
Само допреди няколко години бременност и раждане след РМЖ бяха невъзможна комбинация в българската онкологична практика. Научният свят през това време проведе редица проучвания, базирани на медицината, основана на доказателства и се преобърна тази негативна тенденция.
Процентът на жените, които желаят бременност след РМЖ е нисък – 3-8%. Жените, забременели след лечение за РМЖ имат повишен риск от спонтанни аборти – около 25% от тези бременности завършват с аборт.
Понастоящем за преживелите жени с РМЖ, които желаят бременност има все повече доказателства, че раждането на дете няма да има негативен ефект върху преживяемостта. Няма убедителни данни, че жените с РМЖ трябва да се въздържат от забременяване.
Препоръката в научната литература е бременността да се отложи най-малко до 2 години след поставяне на диагнозата РМЖ.
Източник: МедИнфо
Автор: д-р Ст. Георгиева

Още новини