Напоследък се пише все повече за това, че пробиването на обвивката на ембриона чрез лазер задължително би увеличило шанса той да се имплантира успешно в матката. В матката има ензими (лизини) които управляват процеса на hatching в естествена среда. Когато това не може да стане спонтанно, поради някаква причина се прилага тази техника.
Трябва обаче да се отбележи, че процедурата крие известни рискове. Тази техника се нарича АН (assisted hatching). Така се нарича разкъсването на външната обвивка на ембриона, което улеснява излюпването на ембриона и с това подобрява загнездването в лигавицата на матката.
Преди да се стигне до загнездване в лигавицата на матката ембриона трябва да напусне “zona pelucida” (външната обвивка на яйцеклетката). Този процес се нарича “hatching”.
Ако hatching-а не се състои въобще или пък не е в рамките на един определен период от време от време загнездването става невъзможно. Когато обвивката е нормална, прилагането на АН не е желателно, даже може да попречи на успешното имплантиране, тъй като се нарушава естествената защита на ембриона. АН се прави задължително при предимплантационната диагностика на ембриона.
Подпомагането на имплантацията е много по-безопасно, когато се използва “ембрио лепило” или ко-култивиране. “Assisted Hatching” може да се извърши по няколко начина. С лазер – тази техника е най-сигурната, тъй като дефекта може да се направи целенасочено в определено място, а също така могат точно да се зададат размерът и дълбочината му. Не може да се причини наранявания на ембриона. Ембриона се фиксира с държаща пипета. Със стъклена игла – обвивката се надрасква с помощта на игла. Резултатите зависят много от сръчността на ембриолога.
При тази техника има опасност от нараняване на ембриона. Размерът и дълбочината на дефекта не са така точно контролирани както при лазерната техника. С помощта на ензимно изтъняване на обвивката на ембриона. При тази техника върху обвивката се напръсква един ензим. Този ензим разтваря “zona pelucida” на това място. И тук съществува недостатъкът, че процеса не е достатъчно контролируем и ензима получава контакт с ембриона. Възможно е да има негативни последствия.
И при трите техники важно е дефекта които се прави на обвивката да е с точно определен размер. Ако той е твърде малък, ембриона може да се заклещи и процеса на излюпване няма да завърши правилно. Тогава въобще няма да се състои загнездване. Прилага се при доказана по – дебела зона пелуцида, при криотрансфер, при по – възрастни жени над 36 и при неуспешни предходни IVF процедури.
