Глисти при децата: Ентеробиозата е широко разпространена паразитна инфекция, която засяга всички възрасти, най-често детската и началната училищна възраст. Ентеробиозата е най-честата чревна паразитира при децата.
Като паразитоза, която се предава по контактно-битов път тя бързо се разпространява в детските колективи и в семейството на заразеното дете. В ежедневието ентеробиозата е наричана с общото наименование – глисти или просто – острици. Наименованието идва от характерния вид на причинителя.
Причинява се от малък нематод – Enterobius vermicularis, който има заострен заден край („острица“). Женските са с дължина около 10 мм, а мъжките – около 5 мм. Паразитират най-често в сляпото черво (могат да навлязат и в апендикса), но когато са голям брой се локализират по целия ход на дебелото черво. Продължителността на живота им е около един месец.
Заразяването става при поглъщане на яйца чрез замърсен ръце, играчки, други предмети, битов прах. От яйцата се освобождават личинки, които след около 2 седмици озряват полово, оплождат се и мъжките умират. След 25-ия ден от заразяването обикновено през нощта женските изпълзяват през ануса и отделят в перианалните гънки за около 20 мин. повече от 10 000 ембрионални яйца. След 5-6 часа те са вече инвазиоспособни. При снасянето на яйцата се отделя и залепващ секрет, който съдържа мравчена и летливи мастни киселини – дразненето предизвиква сърбеж и разчесване на аналната област, а това създава възможност за самозаразяване. Пренасянето на хиляди яйца от ануса към устата се улеснява от лошите привички да се лапат и смучат пръстите или да се гризат ноктите, което е типично за по – малките деца.
Клиника. При слабо опаразитяване заболяването може да протече незабелязано и да се открие случайно от наблюдателна майка. При ясно изразените форми на заболяването основния симптом е сърбежът в аналната област – лек или умерен до силен, нетърпим. Появява се обикновено нощем в няколко поредни дни и изчезва. Ако се осъществяват последователни автореинвазии, периодите със сърбеж се повтарят през интервали от около 3 седмици. Сънят на децата е неспокоен – будат се, проплакват, често скърцат със зъби и си чешат носа, а през деня са капризни и разсеяни. Наблюдават се и рецидивиращи коремни болки около пъпа, диария с кашави изпражнения, намален апетит; при по-големи деца – нерядко и повишена сексуална възбудимост, която ги подтиква към мастурбация.
Диагноза. Тя може да се постави макроскопски, ако се видят острици в изпражненията, около ануса или по бельото (малки, тънки бели червейчета). Най-често заболяването се доказва чрез микроскопско откриване на яйца в материал от перианалните гънки, който се взема сутрин преди изхождане и тоалет.
Лечението на ентеробиозата може да бъде успешно ако се вземат мерки, с които да не се допуска самозаразяване или заразяване от друг член на семейството, детския колектив или приятелски кръг на детето – поддържане на изрядна лична и битова хигиена, изследване на всички, с които е общувало детето и лечение на опаризитените.
