Човешки лутеинизиращ хормон: Обща характеристика
Човешкият лутеинизиращ хормон е изграден от две неидентични, нековалентно свързани гликопротеинови субединици, означени като алфа и бета. Докладвано е, че ЛХ включва две N-свързани въглеводородни връзки на алфа субединицата и един аспаргин-свързан олигозахарид на бета субединицата. Алфа субединицата е подобна по структура при гликопротеините LH, hCG, FSH и TSH.
Разликата в бета субединиците на тези гликопротеини е тази, която определя имунологичната и физиологичната им специфичност.
При жените, ЛХ стимулира окончателното съзряване на фоликулите, разпукването на фоликулите и овулацията. Човешкият ЛХ се секретира от гонадотропни клетки на предния лоб на хипофизната жлеза в отговор на гонадотропин-отделящия хормон от хипоталамуса. И ЛХ и ФСХ (фоликулостимулиращия хормон ) се секретират на тласъци. Това, обаче е по-малко забележимо за ФСХ, поради по-дългия му полуживот в циркулацията. При нормален менструален цикъл негативната обратна връзка от естрадиола подтиска ЛХ секрецията във фоликуларната фаза. Докато фоликулът се развива, продукцията на естрадиол се повишава, което предизвиква повишаване в GnRH и повишава чувствителността на хипофизата към GnRH. GnRH повишаването влияе на преовулационното повишаване на ЛХ и овулацията. Следвайки това рязко повишаване, ЛХ е подтиснат по време на лутеалната фаза, дължащо се на негативната обратна връзка от прогестерона и естрадиола.
Вариации на продължителността на цикъла се наблюдава при жени с нормален менструален цикъл, дължащо се на вариации на продължителността на фоликуларната фаза. При жени в менопауза нивата на ЛХ са повишени в отговор на понижената продукция на естрогени и прогестогени, което елиминира негативната обратна връзка от хипофизната жлеза. В резултат овулацията и менструалният цикъл намаляват и в крайна сметка спират.
При мъжете, ЛХ често се причислява към интерстициалните клетъчен хормон и повлиява продукцията на тестостерон от клетките на Лайдиг в тестисите.
Клинично значение:
Концентрациите на ЛХ и ФСХ често се определят при изследване на менструалния цикъл, плодовитостта и при отклонения при развитието в пубертета, като например преждевременно спиране функцията на яйчниците, менопауза, овулаторни разстройства и заболявания на хипофизата. Съотношението между ЛХ и ФСХ е използвано, за да помогне в диагностиката на полицистична овариална болест. Ниските концентрации на ЛХ и ФСХ могат да са индикатор за хипофизни заболявания, докато високите им нива, заедно с понижените концентрации на гонадалните стероиди може да е индикатор за гонадална дисфункция-менопауза, овариектомия, преждевременен овариален синдром, синдром на Търнър. Ниските концентрации на гонадотропин обикновено се наблюдават при жени, вземащи стероидни контрацептиви. При мъжете повишените нива на ЛХ и ФСХ с ниските концентрации на гонадалните стероиди, могат да бъдат индикатор за тистикуларна дисфункция или анорхия. При синдрома на Клайнфелтер ЛХ може да се повиши поради дисфункция в клетките на Сертоли.