Пренаталното развитие на органите на дишането започва в края на първия ембрионален месец чрез пъпкуване на шийния отдел на първичната храносмилателна тръба. В края на третия месец бронхиалното дърво е добре разклонено, а в края на петия месец притежава гъста мрежа от кръвоносни съдове.
По това време започва диференцирането на алвеолите, чийто брой расте не само през вътреутробния живот, но и след раждането.
Паралелно с развитието на дихателната пътища се развиват и разклоненията на кръвоносните съдове, блуждаещия нерв и симпатикуса.
Носът на новороденото и кърмачето е малък, къс, с недоразвити околоносни кухини и тесни ходове. Лигавицата му е нежна и богато кръвоснабдена, което при възпалителни процеси води до изразено набъбване и запушване на носните ходове. Това затруднява не само дишането, но и сукането.
Околоносните кухини у кърмачето са недоразвити, макар че максиларните, етмоидалните и сфеноидалните синуси са вече образувани още при раждането. Фронталните синуси се развиват постепенно в течение на първите 4 години и поради това по-рядко се инфектират преди петата години.
Сливиците започвата да се виждат зад небните дъги най-често през второто полугодие, като заедно с третата сливица достигат най-големи размери към предучилищна възраст.
Ларинксът първоначално има фуниевидна форма и е по-тесен. Хрущялът му е недоразвит, гласната цепка – тясна, лигавицата – богато кръвоснабдена.
Трахеята и бронхите у малкото дете са относително по-тесни с недоразвити хрущялни пръстени и добре кръвоснабдена лигавица – предпоставка за по-лесно настъпване на обстукция при възпалителни процеси. Недостатъчното развитие на гладкомускулните и еластичните влакна също допринася за това. От 2-3 годишна възраст енергично се разрастват безхрущялните бронхиални разклонения. Окончателното диференциране на бронхиалното дърво настъпва към 7-годишна възраст.
Белите дробове нарастват непрекъснато и интензивно до 16-годишна възраст, когато се оформя кончателно и основната им струкутрна единица – ацинусът. У новороденото белите дробове тежат около 50 г, а към 10 годишна възраст увеличават масата си 10 пъти. Белият дроб е беден на еластични влакна, но богат на съединителна тъкан, лимфни и кръвоносни съдове.
Медиастинумът у малкото дете лесно се поддава на притискане и изместване от патологични процеси в гръдната кухина. Увеличените лимфни възли могат да притиснат трахеята, бронхите и големите съдове.
Гръдният кош у кърмачето е бъчвовиден по форма поради хоризонталния ход на ребрата и големия предно-заден диаметър, т.е. гръдният кош постоянно се намира в инспираторно положение. Това ограничава съществено възможността за задълбочаване на дихателните движения и обяснява т.нар. физиологична тахипнея при кърмачето.
При намаление на дихателната повърхност газообменът се подобрява чрез учестяване на дишането, но полезният ефект от това е твърде малък поради относително голямото мъртво пространство. След като детето проходи, ребрата заемат постепенно наклонено положение, с което се увеличава резервният белодробен обем.
Честотата на дишането на новороденото е значителна, след което намалява постепенно. Отношението между честотата на дишането към честотата на пулса в кръмаческата възраст е около 1:3, а след третата година става 1:4. При белодробно обусловената диспнея то е по правило по-голямо, а при сърдечно обусловената – по-малко. Ритъмът на дишането у новороденото и малкото кърмаче е неравномерен.
Типът на дишането у кърмачето е коремно-диафрагмален, което се обуславя от формата на гръдния кош. Към пубертета дишането у момчетата става предимно коремно, а у момичетата – гръдно-коремно.
Основаната функция на белите дробове е осъществяването на газообмена, т.е. осигуряване необходимото количество кислород и отделянето на въглероден двуокис.
