ICSI – нтерацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди – този метод се прилага едва от 1992 г., натрупаният опит е вече доста сериозен. Редица центрове в България регистрират много добри резултати благодарение на ICSI – метода.
Предимството на този метод е, че може да се използва и при двойки, при които причината е ограничената оплодителна способност на мъжа (мъжки фактор).
По правило IVF може да се увенчае с успех, когато сперматозоидите отговарят на определени минимални изисквания, при ICSI това не е така. Принципът на ICSI се заключава в това, че яйцеклетката се опложда само от един сперматозоид. Една единствена семенна клетка се инжектира в яйцеклетката под микроскопски контрол с помощта на стъклена пипета. Процедурата се извършва с помощта на т.нар инвертен микроскоп при увеличение 200-400 пъти, с размер на работната повърхност на пипетите 20 пъти (държаща пипета) и 60 пъти (инжекционна пипета) по-малка от диаметъра на човешки косъм.
При тази процедура, яйцеклетките се освобождават от заобикалящите ги кумулусни клетки с помощта на ензима хиалуронидаза. Следва обездвижване и захващане на подходящ сперматозоид чрез т.нар инжекционна пипета, фиксиране на яйцеклетката с т.нар. държаща пипета и инжектиране на сперматозоида в цитоплазмата на яйцеклетката. Инжектираната със сперматозоид яйцеклетка се връща в инкубатора и 16-18 часа по-късно се разглежда за наличие на оплождане.
ICSI метода се прилага при двойки с неизяснен стерилитет, при жени в напреднала репродуктивна възраст, при жени с ендометриоза. Удачен е и при двойки с: Олигозооспермия (по-малко от 20 милиона/мл), Астено зооспермия (по-малко от 30% подвижност), Тератозооспермия (по-малко от 5% нормална морфология на сперматозоидите), лоша виталност, неуспешни предходни IVF процедури.