Същевременно при всяка четвърта жена, над 35 год., се откриват миоматозни промени. Макар и по-рядко, маточни миоми се откриват и при жени в по-млада възраст. Затова бременност и миома на матката е много често съчетание.
Влиянието на миомата върху бременността, както и влиянието на бременността върху миомата зависи на първо място от локализацията и големината на миомните възли. Влияние на бременността върху миомата. Под влияние на хиперестрогенен хормонален фон на бременността кръвоснабдяването на миомните възли се засилва, фиброцитите и миоцитите в тях хиперплазират и възлите нарастват по обем.
Това бързо нарастване може да доведе до следните усложнения:
– некроза на миоматозен възел. Настъпва когато кръвоснабдяването се окаже инсуфициентно за бързо нарастващ, най-често интрамурален възел. Проявява се с картина на остър корем и налага оперативно лечение. Това често води до преждевременно прекъсване на бременността.
– разкъсване на съдовете на капсулата на възела с хемоперитонеум, налагащ спешна лапаротомия.
– инкарцерация на матката в малкия таз. При бързо растящи възли в истмичната част матката се заклещва в костния пръстен на малкия таз, притискайки силно пикочния мехур и ректума. Това усложнение налага спешна хистеректомия.
Влияние на миомата върху бременността и раждането.
Въпреки, че миомата е хормонозависим доброкачествен тумор и носителките му често имат абсолютна или релативна хиперестрогенемия, по правило наличието на миома не е абсолютна пречка за забременяване. Стерилите причиняват интрамуралните възли, които двустранно притискат интерстициалната част на тръбите, както и субмукозните възли, които са съпроводени с декубитални и некротични промени в ендометриума, причиняващи метрорагии.
Вижте още: Миома на матката
Съчетанието на миома на матката с ендометриоза, което е често, също води до стерилитет. При неголеми интрамурални и субсерозни възли бременността може да протече без абсолютно никакви усложнения. Спонтанни аборти и преждевремнни раждания се наблюдават при големи деформиращи и стесняващи маточната кухина възли, както и при субмукозни възли. В тази случаи извън бременност трябва да се направи миомектомия, за да се подобри прогнозата на евентуална следваща бременност.
Миомните възли могат да смутят нормалната плацентация. Предлежанието и ниското разположение на плацентата са по-чести при жени с миома на матката. По същите причини по-чести са и патологичните предлежания на плода. При жени с големи интрамурални възли по-често настъпва преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане. Множеството миоматозни възли смущават контрактилната дейност на матката. Наблюдават се както първична, така и вторична родилна слабост в протрахиране на раждането. В редки случаи една цервикална миома може така да нарасне по време на бременността, че да застане като непреодолима пречка пред родилните пътища. В тези случаи се прави цезарово сечение и последваща хистеректомия.
Диагнозата на маточната миома по време на бременност се поставя въз основа на анамнезата, бимануалната палпация на матката и ехографското изследване. Бременните с миома спадат към групата бременни с висок риск и изскват специална диспансеризация и наблюдение в женската консултация.
Поведението при бременни с миома на матката е по принцип изчаквателно с готовност за спешно оперативно лечение при евентуално настъпили усложнения. Миомектомиите по време на бременност и в хода на цезарово сечение не се препоръчват, поради екстремното кръвонапълване на матката и опасност от пост оперативни усложнения.
Вижте още: Проблеми на матката – Безплодие
